Внимавай в картинката

— Не. Не го доближавай. Опасен е.

— Може ли да седна? — попита Осгууд.

Един от охранителите тръгна напред, но преди да е стигнал до него, Осгууд заопипва зад себе си, после се свлече на пода.

— Сърдечна криза. — Брадли разтърка гърдите си.

— Не вярвам — поклати глава Девлин. Старецът се преструваше.

— Не, Девлин. Погледни го! — каза Грейс.

Осгууд посиня, докато се опитваше да си поеме въздух.

Не се преструваше. Но съвпадението беше твърде подозрително.

— Добре ли сте, господин Бенджамин? — попита Девлин. — Майко, помогни на господин Бенджамин да седне.

Грейс хвана Брадли за ръката и го придружи обратно до кожения фотьойл, после потупа ръката му, докато той не я измъкна.

— Ще извикам линейка. — Единият охранител тръгна към телефона.

Другият свали сакото си:

— Имам сертификат за оказване на спешна помощ.

Гейбриъл влезе, огледа сцената и се обърна към Девлин:

— Какво се е случило?

— Мисля, че глътна нещо. — Приближи ръка до устата си, после се прокашля. — Девлин гледаше как Осгууд се гърчи.

Гейбриъл кимна, опрял ръце на хълбоците си.

— Логично предположение. Интересното е, че предпочита да умре, отколкото да го арестуват.

— Линейката идва насам. — Съобщението на охранителя беше кратко. — Всички да останат по местата си, докато не го откарат.

— А ти следи как действа хотелския план за спешни случаи — каза Гейбриъл на Девлин. — В случай, че има схема за спасяването му.

— Точно така. — Девлин чу в далечината воя на сирените.

Парамедиците се изсипаха в хотела, заеха се с господин Хопкинс, стабилизираха го и го сложиха на носилка.

Девлин и Гейбриъл ги последваха извън библиотеката.

Сам стоеше край отворената входна врата.

— Ще отида с тях.

Девлин вдигна вежди. Интересно. Очевидно днес беше ден за разкрития от всякакъв характер.

— Защо секретарят ми трябва да пътува с такъв опасен човек?

— Аз съм федерален агент Сам Малъри. Залавянето на господин Хопкинс е причината да съм тук. — Сам излезе на верандата, без да изпуска носилката от поглед.

На ключови места в градината бяха разположени охранителни постове в готовност. Гейбриъл отиде да говори с шефа на отдела.

Девлин нямаше намерение да пуска Сам, докато не научи нещо повече.

— Федерален агент? Защо му е на един федерален агент да работи при мен като секретар?

Сам извади малък пистолет от скрития в сакото му кобур, и огледа района.

— Знаехме за господин Хопкинс от години — той контролира престъпността в Атланта и по-голямата част от щата Джорджия. Не можехме да установим обаче кой е той; при разговорите с хората от Атланта получихме повече информация за гласа му, за това как според тях изглежда, но нищо конкретно. Той беше един дух. Много ефикасен, високо корумпиран дух. После влиянието му започна да се изтегля на север, към Южна Каролина, и това ми даде следа. — Сам не поглеждаше към Девлин; продължаваше да наблюдава парамедиците, охранителите и най-вече господин Хопкинс. — Чух, че колекционирал предмети на изкуството. Той беше един от онези вездесъщи „частни колекционери“, за които чуваш веднага, след като музеят загуби някой Пикасо. Това ме отведе до един упорит слух: че в Уолдемър Хауз се крие неизвестен шедьовър; после съвсем естествено започнах кариера като ваш секретар.