Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Като за федерален агент ти беше дяволски добър секретар. — Девлин си помисли, че при това положение не е нужно да разследва Сам.
— Трябваше. По този начин си изкарвах прехраната, докато учех.
Очарователно.
— Подозираше ли Осгууд?
— Подозирах всички.
— Освен мен. — Девлин се наслаждаваше на иронията.
Парамедиците вкарваха носилката с Осгууд в линейката.
— И то само защото знаех какво правите през цялото време. — Сам се спусна по стълбите и изчака да пристегнат ремъците на Осгууд и носилката. — А госпожа Фицуилям — или по-скоро Натали Зарвас — беше прекалено млада, за да е господин Хопкинс. Осъзнах обаче, че тя търси картината и това я излага на опасност. Точно затова накарах един от моите агенти да я заключи в килера.
— Какво? — Какво! Що за игри беше играл Сам?
— Исках тя да се махне. И й намекнах да го направи. Помислих си, че ако тръгне да ви разправя откачената история за това как някаква странна прислужница я е заключила в килера, а аз ви кажа, че тя се е заключила сама вътре — за което се бях подсигурил със запис — Сам направи физиономия като човек с възможности — вие ще я изхвърлите. Но вие не ми поискахте записа. Беше прекалено късно да се намесвам между двама ви. Вече бяхте влюбени.
Реакцията му беше импулсивна.
— Не съм влюбен. Поне не тогава.
Сам се качи в линейката и седна на седалката до простряното тяло на Осгууд.
— От първия момент, в който погледнахте в очите й.
Тридесет и пет
Линейката непрекъснато улучваше дупките по пътя. Осгууд се чувстваше като парцал, но точно както се очакваше, ефектът от лекарството беше започнал да отслабва. В този момент колата се раздруса. Той се взря в тавана с широко отворени и разфокусирани очи. Федералният агент седеше до носилката с изваден пистолет, изражението му беше неподвижно и напрегнато.
Хитрец.
Осгууд чакаше… чакаше.
Гумите удариха паважа. Друсането намаля.
Линейката наби спирачка.
Преди Сам да успее да се изправи, задните врати се отвориха рязко. Отвън стояха двама мъже с насочени автомати.
Ех, добре беше да имаш план за непредвидени случаи, както и контакти с местния полицай, който да задейства този план.
Осгууд се освободи от ремъците. Надигна се на лакти.
Сам погледна напред. Помощник-шофьорът беше насочил пистолет към шофьора.
Парамедикът от другата страна на Осгууд се прицели в Сам и подаде бутилка вода на Осгууд, както и противоотрова.
Сам бавно седна на седалката, пусна оръжието си и вдигна ръце.
— Много мъдро, господин Малъри. — Осгууд глътна хапчето. Той позволи на парамедика да му подаде ръка, за да излезе. Изтупа сакото си, кимна на Сам и тръгна към очакващата го черна кола. Точно преди хората му да затворят вратата зад него, той чу звук от стрелба.
Надяваше се, че някой от тях е ликвидирал шофьора или Сам.
Но всъщност му беше все тая.
Когато Девлин се върна в къщата, видя Медоу.
Сълзите й бяха пресъхнали. Тя държеше телефона така, сякаш е ръчна граната. Беше бледа, но напълно спокойна. Хвърли поглед към Девлин, поглед, който отчете присъствието му и го забрави на мига. Тя влезе в библиотеката.
Девлин я последва.
Грейс стоеше до прозореца и гледаше навън.
Брадли Бенджамин продължаваше да седи във фотьойла и да се взира в пространството. Току-що се бе показал като пълен глупак, предаван години наред… от своя стар приятел.
Медоу се поклащаше напред-назад, но погледът й беше закован върху Брадли Бенджамин.
— Говорих с баща ми. Майка ми пак е в Онкологичния институт „Хътчисън“ в Сиатъл.
Девлин я прихвана през кръста, поддържайки я.
Тя не забеляза. Цялото й внимание беше върху Брадли.
— Нуждае се от трансплантация на костен мозък. Мен вече ме изследваха. Не съм подходяща. Но вие може да сте.