Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
Тя не можеше да повярва. Усмихна се на начина, по който го формулира.
— Значи ако те отхвърля сега, сърцето ти ще си кърви, но ти няма да се опиташ да ме разубедиш. — Гледаше го как се мъчи да намери най-добрия, най-тактичния начин да й обясни, че не се е отказал.
Тя погледна часовника си.
Той отвори уста.
Прекъсна го, преди да е успял да изрече и една дума.
— Няма смисъл. Познавам те прекалено добре.
— Ще се откажа, когато видя, че си сигурна.
Освен това адски много го биваше да я предизвиква, като жонглира с истината.
— Двамата с теб нямаме нищо общо — изстреля тя. — Живеем на двата срещуположни края на страната. Произходът ни не би могъл да е по-различен. Ти си в един безмилостен бизнес с безкрайни съдебни дела и разбити надежди. Ти четеш списания за строителство, а аз чета…
— „Тайната градина“.
— Да! Аз съм човек на изкуството до мозъка на костите си.
— И въпреки всичко се обичаме.
— И акулата може да обича мъхнатата пчела, но къде ще си построят къща? — попита тя язвително.
— Бих построил къщата си навсякъде, където ти искаш, стига да живееш с мен в нея. — С глас, който мамеше и зовеше, той каза: — Можем да живеем дори в Майорка.
— Наистина ли? Винаги съм искала да отида там. — Концентрирай се, Медоу. — Не знам дали можем да намерим компромисен вариант.
— Не е нужно да намираме компромисен вариант. Ако искаш да живееш в комуна, готов съм да живея там с теб. Е, не мога да обещая, че няма да се опитам да облагородя мястото… — Той я погледна. — Въпросът е толкова практичен. Съвсем не в стила на Медоу-която-танцува-на-лунна-светлина.
— Спомням си баба ми много добре. — Медоу погледна картината и отново я докосна. Под пръстите си усети боята пресъхнала, безкръвна. — Тя е сътворила живота си. Рисувала е. Отгледала е Шарън. Пътувала е. Имала е любовници. Била е щастлива. Но отдолу… нещо е липсвало. Никога не е обичала друг мъж след Брадли. Искала го е, а не са могли да живеят заедно. Били са прекалено различни.
— Обстоятелствата са сходни, но не еднакви, защото аз не съм Брадли Бенджамин, а ти не си баба си. Виж, Медоу, единственото, което мога да ти кажа със сигурност, е, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало, и че ще те обичам винаги. Но ако това ще те накара да се чувстваш по-добре — той извади една книга с меки корици от джоба на панталона си и я сложи на пода между тях — общите неща между нас са мост, който можем да изградим.
Тридесет и осем
„Тайната градина“.
Медоу взе книгата.
Някой я беше чел. Беше поомачкана, а ъгълчето на едната корица прегънато.
— Докато беше в болницата, отидох до магазинчето за сувенири и я открих там. Бяха получили един екземпляр същия ден. Не, не съм от хората, които вярват в съдбовни знаци — Девлин имаше талант да омаловажава, — но не можах да игнорирам този. Така че я купих.
— И?
— Прочетох я в чакалнята. — Невярващият й поглед го накара да добави прибързано: — Не цялата, разбира се. Но я завърших днес призори, преди да си легна.
— Не се ли страхуваш, че другите може да я смятат за прекалено сантиментална? — Тя прозвуча раздразнено дори в собствените си уши.
— Да съм се интересувал някога какво мислят другите?
— Хубаво. — Тя нямаше търпение. Не можеше да чака повече. — И какво мислиш?
— Спомняш ли си чудото накрая, когато мъртвата съпруга на Арчи го вика да се върне в градината? — Девлин се наведе към нея. Очите му блестяха. — Направо ме побиха тръпки.
Тя си каза, че би трябвало да е обръгнала на чара му, но не се сдържа и попита ентусиазирано:
— Нали беше страхотно?
— Доказателство, че любовта никога не умира, само понякога изгубва пътя.
Би трябвало да се досети, че всяка дума, която той произнася, е да подчертае правотата му.
Но той явно приключи с говоренето, защото се пресегна и взе ръката й в скута си.
Тя извърна глава, за да избегне целувката му.
Той я захапа за ухото.
Тя ахна и вдигна главата си, за да го смъмри.
Но целувката, която й даде, я накара да забрави как да се кара, как да говори, как да диша. А може би я накара да забрави защо изобщо е нужно да прави друго, освен да му отвърне с целувка.