Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Не тичай така — казах на Гидиън.
— Колкото по-бързо приключим с това, толкова по-скоро ще можеш да се прибереш. — Загриженост ли се долавяше в гласа му или просто нямаше търпение да се отърве от мен?
— Да, но... може би и аз искам да присъствам, хрумвало ли ти е? Имам един куп въпроси и ми писна да не получавам отговор на тях.
Гидиън леко забави крачка.
— Днес и без това никой няма да отговори на въпросите ти, защото всички ще искат единствено да разберат как е възможно Люси и Пол да са ни причакали. И за съжаление, ти си нашата главна заподозряна.
Това "нашата" бодна болезнено сърцето ми, което пък страшно ме ядоса.
— Аз съм единствената, която абсолютно нищо не знае!
Гидиън въздъхна.
— Веднъж вече се опитах да ти обясня. Сега може би си напълно незапозната и... невинна, но никой не знае какво ще направиш в бъдеще. Не забравяй, че и тогава ще можеш да пътуваш в миналото и така си уведомила Люси и Пол за посещението ни... — Той млъкна. — Ъъъ... си имала възможност да ги уведомиш.
Завъртях очи.
— Също важи и за теб! Защо изобщо трябва да е някой от нас? Не е ли възможно Маргрет Тилни да си е изпратила съобщение в миналото? Или пазителите? Те могат да дадат писмо на някой от пътуващите винаги и във всяко време...
— А? — възкликна гаргойлът, който сега летеше над нас. — Може ли някой да ме светне за какво си говорите? Не схващам и дума.
— Сигурно има и други възможни обяснения — рече Гидиън и забави още повече крачка. — Но днес останах с впечатлението, че Люси и Пол някак си... да кажем, че те впечатлиха. — Той съвсем спря, пусна ръката ми и ме погледна сериозно в очите. — Ти щеше да разговаряш с тях, щеше да изслушаш лъжливите им истории, а може би дори щеше да им дадеш доброволно от кръвта си за откраднатия хронограф, ако не бях с теб.
— Не, нямаше да го направя — възразих. — Но наистина щях да изслушам това, което искат да ни кажат. Не останах с впечатлението, че са зли.
Гидиън кимна.
— Виждаш ли? Точно това имам предвид. Гуендолин, тези хора искат да разрушат тайна, която е пазена векове наред. Искат да присвоят нещо, което не им се полага. А за да постигнат това, се нуждаят единствено от нашата кръв. Не мисля, че ще се спрат пред каквото и да било, за да я получат.
Той отметна кестенява къдрица от челото си и аз, без да искам, затаих дъх.
Господи, изглеждаше великолепно! Тези зелени очи, красивите изваяни линии на устните му, светлата кожа — всичко в него беше перфектно. Освен това ухаеше толкова хубаво, че за миг обмислих идеята да положа глава на гърдите му. Но естествено, не го направих.
— Май си забравил, че и ние искахме кръвта им. А и ти опря пистолет в главата на Люси, докато тя нямаше никакво оръжие.
Между веждите на Гидиън се появи бръчица, разкриваща гнева му.
— Гуендолин, не бъди толкова наивна. Ние, незнайно как, бяхме подмамени в капан. Люси и Пол разполагаха с въоръжено подкрепление. Съотношението на силите беше минимум четири към едно!
— Към две — извиках. — Все пак и аз бях там!
— Пет, ако броим и лейди Тилни. Ако не беше пистолетът ми, сега сигурно щяхме да сме мъртви. Най-малкото щяха насилствено да ни вземат кръв, защото тъкмо затова бяха дошли. А ти искаше да говориш с тях?
Прехапах долната си устна.
— Ехо! — включи се гаргойлът. — Няма ли случайно някой да помисли за мен? Изобщо не мога да се ориентирам в разговора!
— Разбирам, че си объркана — каза Гидиън много по-мило, но с очевидна надменност в гласа. — През изминалите дни просто преживя и научи прекалено много неща. А беше напълно неподготвена. Как би могла да разбереш за какво става въпрос? Нужна ти е почивка. Така че нека сега набързо приключим с това. — Той отново хвана ръката ми и ме задърпа напред. — Аз ще говоря, а ти ще потвърдиш историята ми, чу ли?
— Да, вече ми го каза поне двайсет пъти! — отвърнах раздразнено и запънах крака пред една врата с месингова табелка, изобразяваща жена. — Можете да започнете и без мен, защото още от юни 1912-а ми се ходи до тоалетната.
Гидиън ме пусна.
— Ще успееш ли сама да намериш пътя?
— Разбира се — рекох, въпреки че не бях напълно сигурна дали можех да се доверя на чувството ми за ориентация. Тук имаше прекалено много коридори, стълбища и врати.
— Чудесно! Отървахме се от Черния Петър — каза гаргойлът. — Сега вече можеш на спокойствие да ми обясниш за какво всъщност става въпрос.
Изчаках Гидиън да завие зад ъгъла, отворих вратата на тоалетната и се сопнах на гаргойла.