Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Престани!
— Извинявай! Това е заради вълнението. Спомен от времето ми на водоливник.
Не таях особено големи надежди, че ще мога да се отърва от него, но мислех поне да опитам. С любезност.
И така, наведох се, докато погледите ни се изравниха.
— Ти със сигурност си едно много мило същество, но в никакъв случай не можеш да останеш при мен! Животът ми е достатъчно сложен и честно казано, призраците, които познавам, са ми напълно достатъчни. Така че, моля те, просто се махни.
— Аз не съм призрак — рече гаргойлът обидено, — а демон. Или поне онова, което е останало от демона.
— И каква е разликата? — извиках отчаяно. — Не би трябвало да мога да виждам нито призраци, нито демони, не разбираш ли! Трябва да се върнеш обратно в църквата ти.
— "Каква е разликата?" Ама че въпрос! Призраците са просто отражения на починали хора, които по някаква причина не искат да напуснат този свят. Но докато бях жив, бях демон. Не можеш да ме сравняваш с обикновените призраци. И между другото, това не е моята църква. Просто обичам да се застоявам там.
Таксиметровият шофьор ме зяпаше с широко отворена уста. През отворения прозорец вероятно чуваше всяка дума — всяка моя дума. Разтрих челото си.
— Все едно. Но при мен не можеш да останеш.
— От какво се страхуваш? — Гаргойлът се приближи доверчиво и наклони глава на една страна. — В днешно време не изгарят никой като вещица на клада, само защото вижда и знае повече от обикновените хора.
— Но ако в днешно време някой говори с призраци. .. ъъъ и демони... го прибират в психиатрията. Не разбираш ли, че... — Млъкнах. Нямаше никакъв смисъл. С любезност нямаше да стигна доникъде. Затова свъсих чело и продължих възможно най-грубо. — Само защото имам нещастието да мога да те виждам, това не означава, че имаш право да говориш с мен.
Гаргойлът изобщо не се трогна.
— Но ти имаш това право, ама че късметлийка...
— Казвам ти директно — пречиш ми! Затова, моля те, върви си! — изсъсках аз.
— Не, не ти преча! Ако си тръгна, ще съжаляваш. Между другото, гаджето ти се задава. — Той нацупи устни и започна да издава силни звуци като от целувки.
— О, затваряй си устата. — Видях как Гидиън се появи иззад ъгъла, приближавайки се с бързи крачки. — И най-сетне се разкарай! — Последното го изсъсках, без да движа устните си. Разбира се, гаргойлът изобщо не се трогна.
— Не с този тон, млада госпожице! — каза развеселено. — Нали знаеш поговорката: каквото повикало, такова се обадило.
Гидиън не беше сам. След него видях пухтящия господин Джордж, който трябваше да подтичва, за да не изостава. Още отдалече той ми се усмихна.
Изправих се и пригладих роклята си.
— Гуендолин, слава богу — рече господин Джордж, докато попиваше потта от челото си с кърпичка. — Всичко наред ли е с теб, момичето ми?
— Дебеланкото яко се е запъхтял — каза гаргойлът.
— Да, господин Джордж. Имахме само малък... ъъъ... проблем.
Гидиън, който даваше на таксиметровия шофьор няколко банкноти, ме погледна предупредително.
— ...с избора на подходящия момент — измърморих и се загледах след шофьора, който излезе от мястото за паркиране, клатейки глава, и се сля с движението.
— Да, Гидиън вече спомена, че е имало усложнения. Не е за вярване, но има пробив в системата. Спешно трябва да анализираме положението. И вероятно да преосмислим някои неща. Но най-важното е, че на вас нищо лошо не ви се е случило. — Господин Джордж ми подаде ръка, което изглеждаше малко комично, защото беше с почти половин глава по-нисък от мен. — Ела, момичето ми, има още неща, които трябва да се свършат.
— Всъщност аз исках да се прибера възможно най-бързо вкъщи — отвърнах.
Гаргойлът се изкачи по една водосточна тръба и висейки на ръце, започна да се придвижва по улука на покрива над нас, като пееше с цяло гърло "Friends will be friends"*.
* Песен на британската рок група "Куин". — Бел. ред.
— О, разбира се. Но днес си прекарала едва три часа в миналото. За да сме сигурни, че ще издържиш до утре следобед, сега трябва да елапсираш още няколко часа. Но не се притеснявай, няма да е уморително. Ще си в уютна стая в сутерена, където ще можеш да си напишеш домашните.
— Но майка ми сигурно вече ме чака и се притеснява!
Освен това днес бе сряда, а вкъщи това бе денят за печено пиле с пържени картофи. Освен това ме очакваха топла вана и леглото ми! При това положение, да се занимавам и с домашни, бе истинско безобразие! Някой просто трябваше да ми напише извинителна бележка.