Лятото и градът

— Сигурно е задържана от трафика — предполагам аз.

— Крайно неприлично е да закъсняваш за избора на собствената си булчинска рокля! — промърморва свекървата тихичко с глас, предназначен да прозвучи като обида. На вратата се чука и аз скачам, за да отворя.

— Ето я и нея! — изчуруликвам, очаквайки да видя Саманта, но вместо нея виждам пред себе си Дона Ладона и майка й.

И нито помен от Саманта. Въпреки това за мен е такова облекчение, че повече няма да ми се налага да стоя насаме с Глен и дъщеря й, че малко прекалявам с радостта си.

— Дона! — крещя щастливо.

Дона е натъкмена както винаги секси, с блузка с широки подплънки и голямо деколте. На краката си има калци. Майка й е облечена в тъжна имитация на истинския костюм на „Шанел“ на Глен. Какво ли ще си помисли майката на Чарли за Дона и майка й? От мен вече се разочарова. И незнайно защо се изпълвам с неудобство заради Касълбъри.

Но Дона, естествено, не забелязва нищо.

— Здрасти, Кари! — поздравява свойски, сякаш едва вчера сме се разделили.

Двете с майка й се приближават до Глен, която учтиво им стиска ръцете и се прави на особено радостна да се запознае с тях.

И докато Дона и майка й ахкат и охкат, обсъждайки помещенията, костюма на Глен и бъдещите сватбени планове, аз се отпускам на стола си и наблюдавам. Винаги съм смятала Дона за едно от най-шикозните момичета в училище, но след като сега я виждам в Ню Йорк, на моя територия, започвам да се чудя какво толкова съм й се възхищавала. Вярно, хубава е, но не е толкова красива като Саманта. И изобщо не е стилна в този тоалет в стил „Флашданс“. Даже не е интересна. Бърбори единствено за това как с майка й ходили да си правят маникюр и се хвали как пазарували в „Мейси“. Господи! Дори и аз съм наясно, че само туристите пазаруват в „Мейси“.

А после Дона Ладона съобщава собствената си страхотна новина. Тя също ще се омъжва. Вдига ръка и показва самотен диамант.

Привеждам се и се взирам възхитено в пръстена й, макар че, ако трябва да бъда честна, за да го видя този диамант, ми трябва лупа.

— И кой е щастливецът? — питам.

Тя ме поглежда учудено, като че ли е изненадана, че не съм чула.

— Томи, разбира се.

— Томи? Томи Брустър? — Същият онзи Томи Брустър, който буквално превърна живота ми в ад, защото имах лошия късмет да седя до него по време на училищните събрания в продължение на четири години? Голямото тъпо недоразумение, което беше сериозното гадже на Синтия Вайънд?

Въпросът очевидно е изписан върху лицето ми, защото Дона бърза да обясни, че Синтия е скъсала с него.

— Тя отива в университета „Браун“ и не иска да взема Томи със себе си. Смята, че й предстоят по-добри неща — подсмихва се Дона.

Интересно защо.

— Томи отива във военна академия. Ще става пилот! — пъчи се гордо Дона. — Ще пътува много, така че ще бъде по-лесно, ако вече сме женени.