Лятото и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-261-4
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Лятото и градът». Краткое содержание книги:
Лятото е магическо време в Ню Йорк и Кари е влюбена във всичко около себе си –бутиците за маркови дрехи, дивите купони и великолепните мъже. Вече има нови приятели, които я въвеждат в бяскавия и вълнуващ живот на Манхатън. Тук Кари среща Саманта и Миранда за пръв път.
— Защо? — подмятам предизвикателно. — Да не би да се опитваш да се отървеш от мен?
— Нищо подобно — отпива от бирата си той. — Даже по-скоро ще ми липсваш.
След тези думи той се отправя към дневната при останалите, а аз се заковавам шокирано на място, стиснала здраво чинията със сандвичи.
19:00 ч.
Покер със събличане.
21:00 ч.
Още покер със събличане.
22:30 ч.
Сутиенът на Саманта е на главата ми.
02:00 ч.
Направих импровизирана палатка от столове и одеяла. В нея сме двамата с Капоти.
Обсъждаме Ема Бовари.
Обсъждаме Лил и Виктор Грийн.
Обсъждаме мнението на Капоти за жените: „Искам жена, която да има същите цели като мен. Която да иска да постигне нещо смислено в живота си.“
Изведнъж се засрамвам.
Двамата с Капоти лежим в палатката. Хубаво е, но напрегнато. Какво ли би било да бъда с него? Но не трябва дори и да си помислям за това, след като Миранда, Саманта и Райън са почти до нас и играят на карти.
Вторачвам се в тавана, който в случая е одеяло.
— Защо онази вечер ме целуна? — прошепвам.
Той протяга ръка, хваща моята и сплита пръсти в моите. Стоим си така, мълчаливо хванати за ръка, сякаш цяла вечност.
— Аз не ставам за сериозно гадже, Кари — изрича накрая той.
— Да, знам — промърморвам и издърпвам ръката си от неговата. — Дай малко да поспим.
Затварям очи, но си знам, че това е невъзможно. Не и когато всяка част от мен е настръхнала. Като че ли моите електрони са твърдо решени да си общуват с тези на Капоти в празното разстояние между нас.
Жалко, че не можем да ги използваме, за да запалим лампите.
След това трябва да съм заспала, защото следващото, което си спомням, е някакъв кошмарен звън, който се оказва телефонът.
Изпълзявам от палатката, а Саманта се втурва откъм спалнята си с маска на главата.
— Какво по… — изправя се Райън и си трясва главата в масичката.
— Някой няма ли най-сетне да го вдигне този телефон? — пищи неистово Миранда.
Саманта прокарва предупредително пръст през врата си.
— Щом никой друг няма да го вдигне, аз ще го вдигна — изфъфля Райън и изпълзява по посока на уреда за мъчение.
— Не! — провикваме се едновременно двете със Саманта.
Издърпвам слушалката от ръката на Райън и предпазливо изричам:
— Ало?
Очаквам да чуя Чарли.
— Кари? — пита притеснен мъжки глас.
Бърнард е. Електричеството дойде.
Част трета
Пристигания и заминавания
Трийсета глава
Рожденият ми ден наближава!
Всеки момент ще бъде тук. Непрекъснато напомням на всички — ще имам рожден ден! След по-малко от две седмици ставам на осемнайсет!
Аз съм от онези хора, които обичат рождените си дни. Не знам защо, но го обичам. Обожавам датата си — 13 август. Всъщност родена съм в петък, тринайсети, и ако някои го намират за лош късмет, за мен си е много добър!
А тази година събитието ще бъде велико. Навършвам осемнайсет, ще изгубя девствеността си и на същата вечер Боби ще постави пиесата ми! Непрекъснато напомням на Миранда, че ще бъде с един удар — два заека.
— С един удар — два заека! Ще ме обезчестят и ще ме поставят, схващаш ли? — повтарям като обезумяла. Както и може да се очаква, на Миранда вече й е писнало от моята шега и всеки път, когато пак го кажа, тя запушва ушите си с ръце и напява, че й се иска никога да не ме била срещала.
Освен това съм станала изключително прецизна относно противозачатъчните си хапчета — дотолкова, че вече се превръщам в невротичка. Непрекъснато поверявам малкия блистер, за да се уверя, че наистина съм си взела хапчето за деня и не съм изгубила нито едно от тях. Когато отидох в клиниката, си мислех да си взема и диафрагма, но след като докторът ми я показа, аз реших, че това е твърде сложно за мен. Представих си как изрязвам две дупки в нея и я превръщам в котешка шапчица. Питам се как така някой още не се е сетил.
Както и можеше да се очаква, клиниката ми напомни за Лил. Все още изпитвам вина заради онова, което й се случи. Понякога се питам дали причината за вината ми не се дължи на факта, че всичко това се случи на нея, а не на мен, защото аз съм си все още в Ню Йорк, ще поставят първата ми пиеса и се радвам на интелигентен и преуспяващ приятел, който не е съсипал живота ми — засега. Ако не беше Виктор Грийн, Лил все още щеше да бъде с нас, да обикаля мръсните улици с прословутите си рокли на Лора Ашли и да намира цветя по асфалта. Но не мога да не се запитам дали вината е изцяло на Виктор Грийн. Може би Лил беше права — може би Ню Йорк просто не е за нея. И ако не беше Виктор, все нещо друго щеше да я накара да побегне към дома.