Половин свят

— Баща ми умря в двубой с Гром-гил-Горм — промърмори Трън, в опит да се изкара изстрадала поне по отношение на изгубени родители. В действителност обаче в момента просто ѝ се повдигаше. От гледката на това място, но предимно от факта, че дори не знаеше за съществуването му — робите на майка ѝ имаха грижата за изхвърлянето на боклука. — Положиха го в Залата на боговете.

— И ти получи меча му.

— С изключение на топката на дръжката — изръмжа Трън, докато отчаяно се бореше да не диша през носа. — Нея Горм я получи.

— Късметлийка си, че имаш нещо от баща ти. — Рин не изглеждаше притеснена от вонята. — Ние от нашия не получихме много. Обичаше чашата. Ха, чашата, обичаше всичките чаши на света. Изостави ни, когато Бранд беше на девет. Една сутрин просто го нямаше. Но може би без него бяхме по-добре.

— Кой ви приюти? — попита с изтънял от смущение глас Трън. Очевидно губеше съревнованието по най-нещастно детство.

— Никой. — Рин замълча преди да продължи отново. — По онова време бяхме доста хора, живеещите тук.

— Тук?

— Ровиш на бунището. Понякога намираш нещо за ядене. Друг път нещо, което да продадеш. Зимите… — Тя сви рамене и потрепери. — Зимите бяха тежки.

Трън замига на парцали. Въпреки че лятото беше в разгара си, ѝ стана студено. Винаги бе смятала детство си за тежко. Сега осъзна, че докато тя се беше тръшкала в хубавата им къща за това, че майка ѝ я нарича с име, което не харесва, е имало деца, които са ровили в боклука за недооглозгани кокали.

— Защо ми казваш всичко това?

— Защото Бранд не ти го е казал, пък и ти не си попитала. Двамата с него просихме. Аз крадях. — Устните ѝ се изкривиха в горчива усмивка. — Но не и Бранд, беше се зарекъл да прави добро. Затова работеше. На доковете. В ковачниците. Навсякъде, където му даваха някаква работа. Бъхтеше се като куче и неведнъж отнасяше бой като такова. Аз се разболях и той се грижи за мен, докато оздравея. Разболях се пак и той пак ме измъкна от лапите на болестта. Не спираше да мечтае един ден да бъде воин, с място в екипаж на кораб, винаги заобиколен от братя по оръжие, по-близки от семейство. И отиде в тренировъчния квадрат. Трябваше да вземе назаем ризница и щит и всичко останало, да го изпроси от този или онзи, но накрая отиде. Работеше преди тренировките в квадрата, работеше и след тях, но дори след това, ако някой имаше нужда от помощ, пръв отиваше да помага. „Прави добро“, казваше Бранд, „и хората ще ти се отплащат с добро.“ Беше добро момче. Стана добър мъж.