Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
Светлината на газени лампи струеше на снопове през дупки и процепи по кирпичените стени на колибите, в тъмнината се носеха гласове, отнякъде се чуваше тъжна песен. Подмина огромен огън — пламъците и виещите вихрушки от искри осветяваха изпитите лица на деца и старци. Във въздуха се носеше силната миризма на дим, тор и некъпани тела. Вкиснатият мирис на детството му, само дето сега бе така сладък. Защото вече знаеше, че това тук повече нямаше да е негов дом.
Докато вървеше, усещаше кесията на врата си да се поклаща под ризата. Тежка кесия беше. Червено злато от принц Варослаф, жълто от императрицата на Юга и чисто сребро с лика на кралица Лейтлин на него. Достатъчно за добра къща в подножието на Крепостта. Достатъчно, за да не ѝ липсва на Рин нищо повече. Усмихваше се, когато отвори рязко вратата на колибата им.
— Рин, върн…
Озова се лице в лице с неколцина непознати. Мъж, жена и деца? Пет деца? Шест? Седяха скупчени един в друг край огнището, край което някога топлеше премръзнали крака, но нито следа от Рин.
— Кои сте пък вие? — Обзе го страх и сложи ръка на дръжката на кинжала.
— Всичко е наред! — Мъжът вдигна умолително длани. — Ти си Бранд, нали?
— Същият. Къде е сестра ми?
— Не знаеш ли?
— Ако знаех, щях ли да питам? Къде е Рин?
Беше добра къща в подножието на Крепостта.
Къща на богата жена, със стени от гладко издялан камък, цял втори етаж и драконова глава в края на гредата на билото на покрива. Приветлива къща от чиито прозорци струеше през дървените капаци светлината на домашно огнище. Красива къща с ромолящ поток от едната страна и тясно дървено мостче над него. И добре поддържана също — вратата беше прясно боядисана в зелено. Над нея висеше и леко се поклащаше от вятъра дървена табела с формата на меч.
— Тук? — Бранд не веднъж беше изкачвал с товар на гърба стръмните улички до богаташките къщи в тази част на града, до същата тази улица. В тази къща обаче не беше идвал, нямаше представа какво може да търси в нея сестра му.
— Тук — отвърна мъжът и потропа на вратата.
И Бранд зачака пред вратата, чудейки се каква точно поза да заеме, но когато тя се отвори, го свари в някакво неловко положение между две.
Рин беше променена. Може би повече, отколкото той самият. Не беше повече момиче, а жена. Беше по-висока, лицето ѝ по-изпито, а тъмната ѝ коса беше подстригана късо. Беше облечена във фина туника, красиво извезана покрай шията. Точно каквито носеха заможните търговци.
— Всичко наред ли е, Хейл? — попита тя.
— Повече от добре — отвърна мъжът. — Имаме посетител. — Той отстъпи настрани и светлината от къщата падна върху лицето на Бранд.
— Рин… — изграчи Бранд и замълча, защото не знаеше какво повече да каже. — Аз…
— Ти се върна! — Тя се хвърли на врата му с такава сила, че насмалко да го повали по гръб и го стисна в задушаваща прегръдка. — Какво сега, цяла нощ ли ще стоиш на вратата и ще зяпаш? — Тя го изтика през вратата. — Поздрави децата от мен! — Провикна се през рамо на Хейл.
— С радост!
И Рин затвори с крак вратата зад гърба си и смъкна сандъка от рамото на Бранд. Когато се наведе да го остави на каменния под, от пазвата ѝ провисна верижка, сребърна верижка със сребърен ключ на нея.
— Чий е ключът? — промърмори Бранд.
— Ти какво, мислеше си, че ще се омъжа, докато те няма ли? Ключът е мой, от собствените ми ключалки. Гладен ли си? Жаден ли си? Има…
— Рин, чия е тази къща?
Тя се усмихна насреща му:
— Моя. Твоя. Наша.
— Тази къща? — Бранд я зяпна. — Но… как…
— Казах ти, че един ден ще направя меч.
Бранд се ококори от изненада:
— Ще да е било достойно за песните острие.
— И крал Удил така мисли.
Бранд се ококори още повече:
— Крал Удил?
— Открих нов начин за претопяване на стоманата. По-горещ начин. Първото острие се пръсна на парчета, докато го калявах, но второто удържа. Гейден каза, че трябва да го дадем на краля. И кралят се изправи в Залата на боговете и каза, че стоманата е отговорът, а това е най-добрата стомана, която някога е виждал. Както чувам, сега носи меча навсякъде със себе си. — Рин сви рамене сякаш това кралят да носи твоя меч не беше кой знае какъв повод за гордост. — И след това всички искаха да им направя нов меч. Гейден каза, че повече не може да ме държи при себе си. Каза, че сега аз съм майстор, а тя чиракът. — Тя сви пак рамене. — Благословена от Тя-която-удря-наковалнята, както се казва.