Половин свят
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин свят». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — смотолеви той и се усука на една страна и вдигна смутено крак, за да прикрие подутината в панталоните си. Изглеждаше така нелепо, че Трън избухна в смях.
Това го засегна:
— Не е смешно.
— Ама е. — Трън го дръпна за ръката, после постави крак зад неговия и го спъна. Бранд ахна от изненада, когато тя го тръшна по гръб на пода и се метна отгоре му. Това само по себе си беше позната територия за нея, но този път всичко беше различно.
Притисна се в него и започна да търка ханш в неговия, напред-назад, първоначално леко и бавно, после не съвсем. Беше сграбчила косата му на тила и притискаше лицето му в своето, усещаше брадата му да дращи брадичката ѝ. Отворените им усти бяха така впити една в друга, че Трън имаше чувството, че главата ѝ е пълна с накъсания му, горещ дъх.
В следващия момент се клатеше отгоре му с всичка сила и това определено ѝ харесваше, после се изплаши от това колко много ѝ харесваше, но накрая реши да продължи, пък после да се тревожи. Всеки дъх излизаше с пъшкане от гърлото ѝ и едно малко гласче в главата ѝ нареждаше, че е пълна глупачка, но друг, много по-силен глас ѝ каза, че не я е грижа. Една от ръцете му се плъзна по гърба ѝ под ризата, другата отстрани по ребрата, едно по едно и това я накара да потрепери. Тя се дръпна назад, задъхана, но остана надвесена над него, облегнат на лакти.
— Съжалявам — прошепна той.
— За какво? — Трън разтвори с рязко движение ризата си и я съблече, но единият ръкав се закачи за елфическата гривна и тя задърпа отривисто, успя да я освободи и я захвърли настрани. За момент се почувства нелепо, знаеше, че не изглежда като нормална жена — бледа, жилеста, само кожа и кости. Но Бранд определено не остана разочарован от гледката. Плъзна ръце по ребрата ѝ, прегърна я през гърба и я придърпа отново към себе си. Започна да я целува, да хапе нежно устните ѝ. Кесийката с костите на баща ѝ падна върху очите му и Трън я преметна назад на гърба си. Започна да разтваря ризата му, плъзна ръка по корема му, зарови пръсти в космите на гърдите му. Златистата светлина на гривната ѝ се отрази в очите му.
Изведнъж той сграбчи китката ѝ:
— Няма нужда да… знаеш…
Естествено, че нямаше нужда, Трън се сещаше за поне сто причини защо точно не трябваше да правят това, но в момента не я беше грижа за нито една от тях.
— Млъквай, Бранд. — Трън измъкна ръката си от неговата и задърпа колана му. Не знаеше какво точно правеше в момента, но познаваше една дузина глупаци, които го бяха правили.
Колко пък ще да е трудно?
Може да се каже
Бяха заспали прегърнати, но това не трая дълго. Бранд не беше виждал човек с толкова неспокоен сън. Тя непрекъснато потрепва в съня си, въртя се, не спря да подскача, да се мята, да рита и така, докато не го изрита напълно от собственото му легло.
Не му остана друго, освен да седне на сандъка с вещите си, върху излъскания от задника му капак — резултат от стотици мили гребане, седнал на него — и да я гледа как спи.
Тя най-после се успокои и заспа дълбоко — просната по корем с широко разперени настрани ръце, едната провиснала надолу от леглото. Елфическата гривна на нея хвърляше бледа светлина по пода. Един единствен лъч светлина от тесния прозорец падаше косо през гърба ѝ. Единият ѝ крак беше излязъл изпод одеялото, с изложен на показ нащърбен белег на бедрото. Чорлавата ѝ коса с оплетени в кичурите сребърни и златни пръстени скриваше лицето ѝ, с изключение на половин затворено око и част от буза с белег с формата на стрела на нея.
В началото Бранд просто седя с огромна, глуповата усмивка на уста, заслушан в хъркането ѝ. Мислеше за това колко пъти я бе чувал да хърка в ухото му по целия път по „Божествена“ и „Непристъпна“. И за това колко много му харесваше да го чува. Направо не можеше да повярва на късмета си — тя бе тук, сега, гола в леглото му.
После започна да се тревожи.
Какво щяха да кажат хората, като разберат какво са направили? Какво щеше да каже Рин? Какво щеше да направи майката на Трън? Ами ако се появи дете от това? Беше чувал, че не е много вероятно, но ставаха такива неща, нали? Рано или късно, тя ще се пробуди? И тогава какво, ако осъзнае, че не го иска повече? И защо ѝ е да го иска? Но най-вече, някъде най-отзад, в най-тъмните кътчета на съзнанието му, се прокрадваше онзи най-страшен въпрос. Ами ако се събуди и реши, че все още го иска? Тогава какво?