Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
— Нещо много по-фундаментално. – Възприела максимата, че „с капка мед можеш да хванеш повече мухи, отколкото с кило оцет“, или иначе казано, по-лесно е да убедиш някого с ласкателство и миролюбиви аргументи, отколкото с противопоставяне, тя заговори с жизнерадостно въодушевление: – Мислех си какво става, когато уреждаме договор с някой от големите ни клиенти. Първо, трябва да уточним всичко с личния му мениджър. После, след като го прегледат нашите адвокати, личният мениджър го проверява отново и го предава на финансовия мениджър, който го връчва на друг адвокат. След като сделката се оформи окончателно, идва редът на агента по рекламата и…
— Давай по същество, иначе ще остарея и побелея, докато изплюеш камъчето.
Тя вдигна ръка, изобразявайки два стълба от диаграма във въздуха.
— Това е клиентът. Това сме ние. Ние вземаме десет процента, за да намерим работа на клиента. Личният мениджър получава петнайсет процента, за да направлява кариерата на клиента, финансовият мениджър взема пет процента, за да управлява парите му, адвокатът още пет процента за преглеждането на няколко напечатани листа, а прес агентът получава две или три хиляди долара на месец за реклама. Всички вземат парче от баницата.
Креслото с висока облегалка изскърца, когато Паркър се размърда.
— Всеки клиент, достатъчно голям, за да има такъв екип, е в графата с най-високите данъци, така че всички тези комисиони се приспадат от общата сума.
— Да, но пак трябва да бъдат платени. Да го сравним с взаимоотношенията ти с „Неон Линкс“. Ти си техен агент и личен мениджър. Ние сме поели рекламата за турнетата и баницата не се разпределя на толкова много парчета. Ако подберем неколцина квалифицирани и способни сътрудници, ще можем да осигурим подобни услуги за най-добрите ти клиенти. Ще вземаме двайсет процента комисиона, което е с десет процента повече от това, което получаваме сега, но с петнайсет процента по-малко, отколкото клиентът плаща на всички тези отделни хора. Ние печелим повече, клиентът плаща по-малко и всички са доволни.
Той махна пренебрежително с ръка.
— „Линкс“ са, както се казва, друга бира. От самото начало знаех, че съм попаднал на златна мина, и затова не позволих на никого да припари близо до нея. Работата по схемата, която ти предлагаш, изисква много повече средства. Освен това повечето клиенти няма да искат подобна централизация на делата им, дори да им струва по-евтино. При такава система съществува много по-голяма опасност от лошо управление или злоупотреби.
— Ще има редовни ревизии. Настоящата система също не ги защитава от лошо управление. Три четвърти от мениджърите се интересуват повече от собствената си печалба, отколкото от интересите на клиентите. Оливия Крайтън е идеалният пример. Тя мрази да участва в реклами, но Бъд Шарп не й позволява да приеме ролите, които й се предлагат, защото не се плащат толкова добре, колкото рекламите. Оливия има още няколко творчески години пред себе си и е способна на много повече. Това се нарича лошо и късогледо управление.
Паркър погледна часовника си и Фльор разбра, че е изгубила, но бе решена да опита докрай.
— Можем да спечелим повече пари от подобна организация и ще бъде много по-ефективно за клиентите. Ако сме по-взискателни в подбора им, да бъдеш представляван от агенцията на Паркър Дейтън, ще стане привилегия. Ние ще се превърнем в „елитна агенция“ и големите клиенти ще се тълпят на прага ни.
— Фльор, ще се опитам да ти го обясня още веднъж и моля те, следи внимателно движението на устните ми, ако не чуваш добре. Нямам намерение да бъда Уилям Морис*. Нито пък Ай Си Ем Партнерс**. Напълно съм щастлив със сегашното положение.
[* Агенцията на Уилям Морис, известна още като УМА, е най-дългогодишната агенция за млади таланти, основана още през 18998 г. – Б.пр.]
[** Агенция за литературни и други таланти с представителства в Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон и Лондон. – Б.пр.]
Не биваше да си губи времето. Но докато вървеше към офиса си, Фльор не можеше да спре да мисли за идеята. Ако някой почтен и надежден агент се бе погрижил за интересите й, когато беше на деветнайсет, сега нямаше да й липсват два милиона долара.
През целия ден, а и през следващата седмица идеята за „елитната агенция“ не й даваше мира. Да обедини толкова дейности, щеше да е много по-скъпо, отколкото създаването на стандартна агенция. Естеството на проекта изискваше престижна локация със скъпо обзаведени офиси, разнородни сътрудници, при това високо платени. Щеше да й струва цяло състояние, за да започне. Но, колкото повече мислеше за агенцията, толкова повече се убеждаваше, че един разумен, почтен и с добро образование човек ще може да се справи. За съжаление, този човек имаше спестени само пет хиляди долара в банката и недостатъчно смелост.