Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Това бяха стандартните обвинения срещу скуучитата и те винаги се ядосваха, защото неутралният зрител можеше да се подведе. От тяхната страна веднага изригна вълна от отговори:
— Хачек е просто имитатор на Пратчет! — Това разгневи хачекианците, но пък си беше самата истина.
Хюин си проправи път през нощната смяна и излезе пред вражеските редици. Отблизо Опасното знание изглеждаше още по-детайлно. Заострените му ботуши бяха потънали леко в меката почва. Паяците се въртяха и подскачаха около водача си.
Тези роботи бяха истински. Откъде ли хачекианците се бяха сдобили с нещо такова за толкова кратко време. Той им прати сигнал, но естествено не получи отговор. Изглеждаха съвсем като живи по начина, по който се въртяха и катереха един върху друг. Приличаха на последния модел на Intel&Legend. Отделът по клетъчна биология в ДженДжен щеше да се оборудва скоро с нещо подобно. Той отново им прати сигнал, като този път използва служебното си положение в ДженДжен.
„Господи!“
— Хей! Гадните хачекианци са откраднали лабораторна техника! — Вгледа се в редиците на противника и започна да разпознава свои колеги! Кати Розенбаум размаха бойната си брадва и го изгледа злобно.
Розенбаум → Хюин: <sm>Просто ги взехме назаем, скъпи!</sm>
Тим беше обядвал вчера с Кати и приятелите й. Знаеше, че сред тях има симпатизанти на Хачек, и затова неговият екип беше запазил плановете в тайна. А подлите хачекианци бяха правили същото през цялото време!
Опасното знание продължаваше веселия си танц и се подиграваше на слисаните скуучита.
— Възмутен си, нали, Хюи? Може би защото се опита да измамиш с толкова малко въображение. Това, което си довел, е старо и бавно, и е типично за жалката ви концепция!
Безспорно дизайнът на Опасното знание беше впечатляващ. Но още по-впечатляващ беше този, който го управляваше — със сигурност много добър професионален актьор. За момент редиците на скуучитата се отдръпнаха и виртуалната им подкрепа взе да намалява. Хюин виждаше от камерите отгоре как непрекъснато прииждат нови тълпи хачекианци. Ако това продължеше, скуучитата щяха да претърпят унизително поражение.
В този момент прогърмя гласът на Шийла Хенсън:
— Вижте! Великият Скуучамут!
Един от товарните роботи зад Хюин се размърда. Ха! Точно за това трябваше да се сети. Слава богу, че Шийла бе поела нещата в свои ръце.
Повдигачът пристъпи напред внимателно, доколкото това бе възможно за машина, висока три и петдесет и с изместен център на тежестта. Определено не се движеше сам, но Тим нямаше представа, че Шийла може да управлява толкова добре.
Големите крака се движеха бавно — даваха време на хората и дребните роботи да се отдръпнат. Беше впечатляващо, но си оставаше повдигач. След това Тим се сети, че го гледа с нормалната визия, и бързо я смени с тази на вярващия кръг.
Шийла беше превърнала робота в нещо по-внушително дори от Опасното знание. Това беше Великият Скуучамут, най-популярният герой на скуучитата. За кратката си кариера Великият Скууч беше минал през множество преработки, вариации, сливания, та дори и няколко държавни забрани. Той беше любимият герой на децата от най-бедните части на света, техният защитник, борещ се да направи Земята по-добро място. А тазвечерният образ надминаваше всичко.
Освен това тази вечер беше подплатен и с четири тона техника.
Великият Скуучамут навлезе смело сред противниковите паяци. Движеше се максимално бързо, доколкото му позволяваха моторите и стабилизаторите. „Кой ли го управлява?“ Започна да танцува върху противниковите роботи и засипа Опасното знание с обиди.
Рицари и библиотекари, джуджета и Баби Яги — всички от двете страни подивяха. Въздухът се изпълни със специални ефекти, а крясъците станаха още по-шумни. Роботите се вкопчиха в битка. Тим се опитваше да гледа през всичките ефекти. Междувременно Шийла включи в сражението и дребните им роботи.
А битката си беше съвсем истинска! Великият Скуучамут газеше през паяците и във въздуха летяха черупки и крайници. В техническия си екран Тим виждаше данните за щетите. Двадесет от паяците биха отбелязани като „неконтактни“. Десетина от неговите щипци бяха унищожени, а три от транспортите на проби бяха неподвижни.
Хюин → Хенсън: <sm>Шийла, трябваше да използваме роботите. Не да ги унищожаваме.</sm>