Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Киберпанк » Краят на дъгата [bg]
Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Краят на дъгата [bg]

Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:

Роман с единия крак в бъдещето! Четирикратният носител на наградата “Хюго” Върнър Виндж е пренасял читателя в космоса и далечното бъдеще с романите си Огън от дълбините и Дълбина в небето. Новата му книга е научнофантастичен трилър и се развива във вълнуващото и странно недалечно бъдеще: Сан Диего, Калифорния, 2025. Робърт Гу се възстановява от алцхаймер. Светът, който помни, е много близък до нашия. Докато се съвзема след дългогодишното лечение, той открива, че светът е променен, както и мястото му в него. Налага се да се впише в новата информационна епоха, в която са вплетени виртуалното и реалното. Но за целта трябва да се научи да носи компютърните системи, интегрирани в дрехите и контактните лещи. Но знанието носи риск. Робърт отново тръгва на училище заедно с мнозина като него и неволно се замесва в мащабна конспирация, целяща световно господство чрез новите технологии. В свят, в който всеки чип изпраща данни към държавна сигурност, тази конспирация обърква и най-добрите аналитици...
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 145
Перейти на страницу:

Това бяха стандартните обвинения срещу скуучитата и те винаги се ядосваха, защото неутралният зрител можеше да се подведе. От тяхната страна веднага изригна вълна от отговори:

— Хачек е просто имитатор на Пратчет! — Това разгневи хачекианците, но пък си беше самата истина.

Хюин си проправи път през нощната смяна и излезе пред вражеските редици. Отблизо Опасното знание изглеждаше още по-детайлно. Заострените му ботуши бяха потънали леко в меката почва. Паяците се въртяха и подскачаха около водача си.

Тези роботи бяха истински. Откъде ли хачекианците се бяха сдобили с нещо такова за толкова кратко време. Той им прати сигнал, но естествено не получи отговор. Изглеждаха съвсем като живи по начина, по който се въртяха и катереха един върху друг. Приличаха на последния модел на Intel&Legend. Отделът по клетъчна биология в ДженДжен щеше да се оборудва скоро с нещо подобно. Той отново им прати сигнал, като този път използва служебното си положение в ДженДжен.

„Господи!“

— Хей! Гадните хачекианци са откраднали лабораторна техника! — Вгледа се в редиците на противника и започна да разпознава свои колеги! Кати Розенбаум размаха бойната си брадва и го изгледа злобно.

Розенбаум → Хюин: <sm>Просто ги взехме назаем, скъпи!</sm>

Тим беше обядвал вчера с Кати и приятелите й. Знаеше, че сред тях има симпатизанти на Хачек, и затова неговият екип беше запазил плановете в тайна. А подлите хачекианци бяха правили същото през цялото време!

Опасното знание продължаваше веселия си танц и се подиграваше на слисаните скуучита.

— Възмутен си, нали, Хюи? Може би защото се опита да измамиш с толкова малко въображение. Това, което си довел, е старо и бавно, и е типично за жалката ви концепция!

Безспорно дизайнът на Опасното знание беше впечатляващ. Но още по-впечатляващ беше този, който го управляваше — със сигурност много добър професионален актьор. За момент редиците на скуучитата се отдръпнаха и виртуалната им подкрепа взе да намалява. Хюин виждаше от камерите отгоре как непрекъснато прииждат нови тълпи хачекианци. Ако това продължеше, скуучитата щяха да претърпят унизително поражение.

В този момент прогърмя гласът на Шийла Хенсън:

— Вижте! Великият Скуучамут!

Един от товарните роботи зад Хюин се размърда. Ха! Точно за това трябваше да се сети. Слава богу, че Шийла бе поела нещата в свои ръце.

Повдигачът пристъпи напред внимателно, доколкото това бе възможно за машина, висока три и петдесет и с изместен център на тежестта. Определено не се движеше сам, но Тим нямаше представа, че Шийла може да управлява толкова добре.

Големите крака се движеха бавно — даваха време на хората и дребните роботи да се отдръпнат. Беше впечатляващо, но си оставаше повдигач. След това Тим се сети, че го гледа с нормалната визия, и бързо я смени с тази на вярващия кръг.

Шийла беше превърнала робота в нещо по-внушително дори от Опасното знание. Това беше Великият Скуучамут, най-популярният герой на скуучитата. За кратката си кариера Великият Скууч беше минал през множество преработки, вариации, сливания, та дори и няколко държавни забрани. Той беше любимият герой на децата от най-бедните части на света, техният защитник, борещ се да направи Земята по-добро място. А тазвечерният образ надминаваше всичко.

Освен това тази вечер беше подплатен и с четири тона техника.

Великият Скуучамут навлезе смело сред противниковите паяци. Движеше се максимално бързо, доколкото му позволяваха моторите и стабилизаторите. „Кой ли го управлява?“ Започна да танцува върху противниковите роботи и засипа Опасното знание с обиди.

Рицари и библиотекари, джуджета и Баби Яги — всички от двете страни подивяха. Въздухът се изпълни със специални ефекти, а крясъците станаха още по-шумни. Роботите се вкопчиха в битка. Тим се опитваше да гледа през всичките ефекти. Междувременно Шийла включи в сражението и дребните им роботи.

А битката си беше съвсем истинска! Великият Скуучамут газеше през паяците и във въздуха летяха черупки и крайници. В техническия си екран Тим виждаше данните за щетите. Двадесет от паяците биха отбелязани като „неконтактни“. Десетина от неговите щипци бяха унищожени, а три от транспортите на проби бяха неподвижни.

Хюин → Хенсън: <sm>Шийла, трябваше да използваме роботите. Не да ги унищожаваме.</sm>

1 ... 96 97 98 99 100 101 102 103 104 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)