Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Не знам за какво говорите. Казвам се… — започна той.

— Пол Конърс — прекъсна го Крол. — Така пише в документите ви. Поздравления на онзи, който ги е подправил. Изглеждат много убедително. Питам се обаче защо този път не се представяте като Харис или Палмър както обикновено?

— Бъркате ме с някого. Аз съм журналист.

Върху сбръчканото чело на Крол се появи вертикална бразда.

— Игрички, а? Налага ли се? Много добре ви знаем кой сте. Няма смисъл да се правите на друг. — Той вдигна парчетата от диска. — Заем и защо точно сте тук. — Старецът отвори папката. — Вие сте Бенедикт Хоуп — каза тихо той. — Имате интересен живот. Частни учители вместо редовна гимназия. Следвали сте в Крайстчърч Колидж, Оксфорд, специалност теология. — Той повдигна въпросително вежди. — Интересен избор. Оказало се е обаче, че Църквата не е истинското ви призвание. Прекъснали сте след две години, за да постъпите в Британската армия. Можели сте да станете офицер, но сте се записали като прост редник. Показали сте завидни умения и бързо сте израснали нагоре. Минали сте успешно подбора за 22-ри полк, Специални десантни части. Имали сте репутация на бунтар, на човек, който не спазва чинопочитанието, а в здравното ви досие се посочва хроничен алкохолизъм. Но, както изглежда, кариерата ви не е пострадала особено от това. Имате Орден за храброст от Втората война в Залива, уволнили сте се с чин майор.

Бен не каза нищо. Погледът му беше прикован в стареца.

Крол се усмихна.

— Няма полза от излишна скромност. Впечатляващата ви кариера е единствената причина да не позволя на вашия приятел да постъпи с вас както намери за добре. — Той се зачете отново в папката. — Виждам, че през последните няколко години сте минали на свободна практика като „консултант по кризисни ситуации“. Доста евфемистично описание на онова, което вършите в действителност, не ви ли се струва?

Бен реши, че няма смисъл да се преструва повече.

— Какво искате от мен? — попита тихо той.

— Току-що възникна възможност да се изявите. Имам една задача за вас.

— Каква задача?

— Такава, каквато сте обучен да изпълнявате.

— Аз съм пенсионер.

— Е, хайде, хайде, майоре! — каза Крол. — Аз знам всичко, ама всичко за вас, така че си спестете усилието да ме лъжете. Мога да ви кажа дори името на клиента, който ви беше наел за турската мисия, от която се връщахте, преди да отидете да се срещнете с Лай Луелин. Придружихте я до Лангтън Хол в Оксфордшър, където успяхте да повредите мои ценни притежания. Оттогава непрекъснато ми създавате неприятности. А сега… нека ви покажа как постъпвам с хората, които ми създават неприятности.

— Мисля, че вече имам представа — каза Бен.

— И все пак направете ми това удоволствие. — Крол посегна към дистанционното устройство и натисна един бутон с дългия си изящен пръст. На двата екрана се появи образ. — Този репортаж е бил излъчен по-рано днес по местната телевизия — каза той.