И пета ще умре [bg]

Портър осъзна, че ръцете му треперят. Тук вътре не беше повече от 18 градуса, но челото му плуваше в пот.

— Добре ли си?

Той кимна и тръгна към вратата.

Сара го преведе зад ъгъла до стаята за консултации. Междувременно надзирателят в коридора се беше сменил. Този беше по-млад, латиноамериканец. Огледа и двамата с безразличие, преди да насочи отново поглед към интересно петно на пода.

Портър влезе в стаята за консултации и отново седна срещу Джейн. Сара се настани до нея. Надзирателят затвори вратата след тях.

Джейн плъзна дневника през масата към детектива, но задържа ръка върху черно-бялата корица.

— Нещата не са се случвали по този начин.

Той не беше сигурен как очаква да прозвучи гласът й. Дрезгав и властен, вероятно. Изобщо не беше такъв. Думите се изсулваха от езика й с гладкостта на лък по цигулка. Не долови очаквания от него гняв. Тя беше спокойна и овладяна. Забелязваше се обаче лек южняшки акцент.

— Така ли?

Тя отдръпна пръсти от дневника. Долепи ги до ръба на масата, наклони леко глава наляво.

— Ансън винаги е имал буйно въображение, склонно съм самозадоволяване.

Сара седеше кротко зад масата срещу Портър, погледна първо дневника и после него.

Детективът се наведе към клиентката й.

— Знаете ли къде мога да го намеря?

Майката на Бишъп размърда пръсти и потропа с нокти по алуминиевия плот.

— Знаете ли къде е той?

Ето я пак същата усмивка, макар че тя се помъчи да я прикрие, само намек в ъгълчетата на устните й.

— Дайте ми химикалка.

— Нямам в себе си.

Тя се намръщи.

— Всъщност е логично. Притесняват се, че някой като мен може да я забие в шията ви. Властимащите са толкова недоверчиви… — подритна с крака под масата. — А пък аз, съвсем без окови, готова да ви скоча…

— Дай й химикалка — нареди Портър на Сара, без да сваля поглед от клиентката й.

Адвокатката присви очи.

— Сам, не мисля…

— Моля те!

Тя се вцепени, тонът на гласа му я хвана неподготвена. Издиша и бръкна в куфарчето си, откъдето извади синя химикалка и я остави на масата пред Джейн.

Жената я взе и свали капачето. Замахна със свободната си ръка през масата и Портър бутна стола си назад, почти падна. Върна си равновесието, докато тя сграбчи дневника и го придърпа към себе си с тих смях.

— Няма нужда да си на нокти, Сам. Обикновено не хапя!

Излязло от нейната уста, името накара студени мъртвешки пръсти да полазят по гърба му.

Затворничката отвори корицата на дневника и се зае да пише на първата страница. Когато свърши, сложи капачката на химикалката и я върна на Сара, която пък бързо я пъхна в куфарчето.

Портър посегна през масата, взе дневника и отвори корицата.

— Това какво е?

Джейн се усмихна, после се изправи.

— Вече бих искала да се върна в килията си.

Отправи се към вратата и почука двукратно по стъклото.

Лицето на пазача се появи в малкото прозорче и на нивото на кръста се отвори малка врата. Джейн се обърна с лице към посетителите си и пъхна и двете си ръце в отвора. Надзирателят щракна чифт белезници на китките й и ги затегна с щракване зад гърба й. Тя пристъпи напред и вратата се отвори. Тъмничарят я улови за рамото.