Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Разбираше и че планът на Танкадо не се бе развил, както бе замислено. Танкадо изобщо не бе планирал да умре. Беше планирал да седи в някой испански бар и да слуша по Си Ен Ен пресконференцията за свръхсекретния американски суперкомпютър за разбиване на шифри. А после е смятал да позвъни на Стратмор, да му прочете ключа от пръстена си и да спаси по този начин базата данни в последната секунда. После щеше да се посмее и отново да изчезне някъде, превърнал се в герой на ФЕГ.

Сюзан удари с юмрук по масата.

— Този пръстен ни трябва! На него е единственият ключ! — Беше й ясно: след като не съществуваше „Северна Дакота“, не съществуваше и копие на ключа. Така че дори АНС да изпееше всичко за TRANSLTR, Танкадо го нямаше, за да им спаси данните.

Стратмор мълчеше.

Ситуацията бе много по-сериозна, отколкото Сюзан си бе представяла. Но най-шокиращото бе, че Танкадо бе оставен да стигне толкова далеч. Той очевидно бе знаел какво ще се случи, ако АНС не получи пръстена, и въпреки това в последните секунди на живота си бе направил опит да им попречи да се доберат до него — беше го дал на случаен човек. От друга страна, осъзна Сюзан, би ли могло да се очаква от него друго: да запази пръстена за тях, след като е мислел, че го убива АНС?

И все пак Сюзан не можеше да повярва, че Танкадо би допуснал това да се случи. Той беше пацифист. Неговото кредо не бе да сее разрушение, той само бе искал всичко да е ясно. В основата на всичко бе TRANSLTR. И правото на хората да имат тайни. Целта му бе само светът да разбере, че АНС слуша. Да се изтрие базата данни на АНС бе акт на агресия и Сюзан просто не си представяше Танкадо да желае това.

Сирените я върнаха към реалността. Тя погледна смазания си началник и разбра какво си мисли. Не само на плановете му за „задна врата“ в „Цифрова крепост“ беше писано да не се осъществят, но заради проявеното лично от него безразсъдство той бе поставил АНС на прага на най-голямата разузнавателна криза в цялата история на Съединените щати.

— Шефе, вината не е твоя! — настоя тя. — Ако Танкадо не беше умрял, щяхме да можем да преговаряме с него… щяхме да имаме възможности за изход.

Но командър Стратмор не чуваше нищо. Животът му бе приключил. Беше прекарал трийсет години в служба на страната си. Това трябваше да се превърне в неговия звезден миг — „задна врата“ в шифъра, избран за световен стандарт. Вместо това бе вкарал вирус в главната база данни на Агенцията за национална сигурност. И нямаше начин той да се спре… без да се изключи централното захранване и да се загубят всички битове безценни данни. Единствено пръстенът можеше да ги спаси и след като Дейвид не го бе намерил досега…