Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Защо не? — учуди се Волфганг. — Има ли нещо лошо в това?
Граф Арко вдигна рамене и ги въведе при новия им господар.
Архиепископ Колоредо стоеше зад разкошно украсено бюро в залата за аудиенции и разглеждаше голяма карта; направи знак на Моцартови да почакат в един ъгъл, докато свърши. Граф фон Мьолк, дворцов секретар и баща на Барбара, показваше на архиепископа границите на владенията му и Колоредо беше разочарован. Държавата му заемаше сто и двадесет километра надлъж и шестдесет нашир, а във Виена му бяха обещали по-голяма територия. Граф фон Мьолк се смути от недоволството на архиепископа и обясни:
— Ваша светлост, наши съседи са Австрия и Бавария. И имахме щастие да запазим владенията си.
Волфганг забеляза, че архиепископът пренебрегва присъствието им, макар тонът му да бе станал още по-властен след влизането им. Сякаш искаше добре да чуят какво казва, за да знаят кому принадлежи решаващата дума, и същевременно да ги постави в унизително положение. Граф Арко стоеше неловко настрана и като че съжаляваше, задето ги бе въвел толкова рано, макар че бе изпълнил заповедта на негова светлост; татко се преструваше на спокоен, но стоеше безмълвен до дворцовия камерхер. Волфганг се опита да улови мелодията, която звучеше в главата му, докато чакаха в Рицарската зала, но тя бе отлитнала. Ядосан, а това рядко му се случваше, той неволно се заслуша в разговора, което бе очевидно целта на Колоредо, защото той не понижи глас при влизането им. Волфганг обаче се преструваше, че не слуша, твърдо решил да лиши архиепископа от това удоволствие.
Колоредо питаше:
— А какви са приходите ни, фон Мьолк?
Граф фон Мьолк отговори гордо:
— Ваша светлост, доходът на държавата възлиза на двеста хиляди гулдена годишно. Има и двадесет хиляди за ваши лични разходи. Вие, разбира се, можете напълно да разполагате и с всичките доходи на държавата.
— Известно ми е. Имаме ли постоянна войска?
— Събирали сме до осем хиляди души, когато се наложи, макар че напоследък не е ставало нужда.
— А ако се яви такава нужда?
— Ваша светлост, не сме били нападани от шестнадесети век! — Но сега сме осемнадесети. Колко музиканти имаме на служба в момента?
— Осемдесет, ваша светлост, когато всички са налице. — Ще ги увеличим до сто. Но никому няма да се плаща, ако отсъствува оттук. — Архиепископът погледна строго и побърза да освободи дворцовия секретар.
Изражението на Колоредо, когато се обърна към Моцартови, бе предразполагащо. Направи им знак да приближат и заяви:
— Видяхме се в Рим, по време на вашата аудиенция при негово светейшество. Навярно си спомняте.
— Разбира се, ваша светлост! — възкликна Леополд, макар да не си спомняше такова нещо.
Волфганг също не си спомняше да са се срещали с Колоредо там, но не възрази.
Те само мълчаливо се спогледаха.
За архиепископ Колоредо Моцартови бяха обикновени слуги, но все пак полезни, защото бяха известни в дворцовите среди на Европа. Бащата се държеше с подобаваща скромност, ала момчето го гледаше студено, почти нагло. „Много го хвалят, а е още съвсем младо“, реши Колоредо, но се усмихна, като не искаше да издаде истинските си чувства.
„Виена навярно се е намесила“, помисли Леополд, убеден, че Колоредо не притежава необходимото за поста си благочестие. Но после се упрекна за несъобразителността си, защото се сети, че Колоредо е най-големият син на имперския вицеканцлер, един от главните съветници на Мария Терезия, богат и влиятелен.
Волфганг съзнаваше, че притворените очи на архиепископа само симулират безразличие, докато всъщност не изпускаха нищо. Това му действуваше угнетително, макар Колоредо да му направи знак да се приближи, за да му даде благословията си.
Волфганг коленичи и когато се изправи, изпита още по-голяма неловкост. Чувствуваше се прекалено нисък. Колоредо стърчеше високо над главата му. Сякаш архиепископът нарочно искаше да подчертае незабележителния му ръст. И когато Волфганг вдигна очи нагоре, забеляза, че Колоредо е висок човек с дълги слаби ръце и слабо тясно лице, очите му бяха жълти и помътнели.
Граф Арко, който досега с нищо не напомняше за присъствието си, ненадейно се обади:
— Господин Моцарт, вие сте първите музиканти, които се представят на негова светлост.
— Поласкан съм от честта — изрече Леополд почти съвсем машинално.
— Интересно ми е да зная вашето мнение за музиката в Италия — каза архиепископът.
— Най-възторжено. Волфганг навсякъде получаваше бурни аплодисменти, ваша светлост.
Архиепископът заяви:
— Най-добрата музика е в Италия.
Волфганг недоумяваше защо Колоредо пита, след като има свое мнение по въпроса.