Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Моцарт, може да не ви харесва, но не сте в състояние да отречете, че италианците са по-музикални от немците. Ти не си ли съгласен, момче?
— Италианска музика ли? Има само два вида музика: добра и лоша.
— Какво разбираш под „добра музика“, дете?
— Музиката на Кристиан Бах.
— Английския Бах?
— Той е роден в Германия, ваша светлост.
Леополд побърза да каже:
— Но е получил образованието си в Италия. Учил е при падре Мартини, който се отнасяше към Волфганг като към свой син.
Колоредо се подразни:
— Известна ни е склонността на италианците към сантиментални излияния. Но ще се убедим сами. Моцарт, искаме момчето ви да напише опера по случай ръкополагането ни. Ако се окаже сполучлива, концертмайсторът Волфганг Моцарт ще получава сто и петдесет гулдена годишно, когато е в Залцбург. — Архиепископът спря благодарствените им слова и заяви: — Секретарят фон Мьолк ще уреди финансовата страна на въпроса.
33
Либретото, избрано за чествуване ръкополагането на Йероним Колоредо за архиепископ, беше „Сънят на Сципион“. Предполагаше се, че е от Метастазио, достоен автор за такъв повод, но Волфганг научи, че виенският придворен поет го е заимствувал от другиго и че този друг пък го е взел от Цицерон.
„Сънят на Сципион“ разказваше за Сципион младши и преливаше от ласкателства и фарисейство, което отвращаваше Волфганг. Не можеше да погледне сериозно на текста, макар татко да твърдеше, че трябва, защото архиепископът щял да се обиди.
Волфганг смяташе това либрето за най-слабото, по което е работил досега, в Залцбург нямаше певци, за които да си заслужава да пишеш музика, а и декорациите на сцената не се меняха. Понеже нямаше никакви приспособления за оперна постановка в Залцбург, произведението трябваше да се изпълни концертно, но за Колоредо това едва ли има някакво значение, мислеше си Волфганг.
Татко обаче искаше синът да си изкарва заплатата — това щяло да им помогне да намерят по-добри условия другаде — и Волфганг положи големи усилия. Бе благодарен, че либретото поне е кратко, и бързо завърши дванадесетте арии, след което съсредоточи вниманието си върху инструменталната музика, защото за нея имаше подходящи изпълнители в Залцбург. Написа увертюрата в стил на италианска симфония и това му достави удоволствие. Най-голямо удоволствие обаче предизвика у него самото представление, защото то бележеше края на работата.
Архиепископ Колоредо посрещна операта с явно одобрение и заяви:
— Метастазио е голям поет — след което зачака да подкрепят преценката му.
В обширната, великолепна Заседателна зала, където се състоя спектакълът, всички се струпаха около архиепископа и изразиха съгласието си с него.
Изведнъж Волфганг се видя съвсем сам. Дори татко бе до архиепископа, а мама и Нанерл разговаряха с граф Арко. Толкова лоша ли беше музиката? Внезапно изпита желание да се махне от Залцбург. Видя Барбара в тълпата край Колоредо; в Италия той щеше да бъде център на вниманието. Достигна мраморната арка на входа на залата, решил да си отиде, преди някой да е забелязал сълзите му — не бива да плаче пред хората, вече е голям за това, не подхожда на един мъж, — и ето че някой го хвана за ръката. Озърна се и видя Шахтнер, който го гледаше с любов. Преглътна и се помъчи да спре сълзите, но очите му се премрежиха; все пак успя да каже:
— Как ти се стори музиката?
— Като се има предвид ужасното либрето, чудно е, че можа изобщо да претвориш това в музикална форма. На места звучеше дори прекрасно.
— Не ме ли заблуждаваш?
— Лъгал ли съм те някога?
— Не.
— Най-много ми хареса музиката, написана за оркестъра.
— Но певците бяха толкова слаби!
Шахтнер с радост забеляза, че сълзите на Волфганг са пресъхнали. Обичаше го много още от дете и продължаваше да го обича, макар сега да се виждаха далеч по-рядко. Шахтнер каза:
— Ще имаш по-добри певци в Милано.
— Ако архиепископът ни разреши да заминем.
— Ще разреши, докато проявяваш уважение към него.
— С други думи, мислиш, че не бива да си отивам сега.
— Преди да си засвидетелствувал уважението си на негова светлост, не.
— Аз съм само един скромен трети концертмайстор.
— Всъщност си много повече и ти го знаеш.
Беше трогнат от вниманието на Шахтнер. Когато татко го хвана за другата ръка и го заведе пред архиепископа, Волфганг се поклони смирено и благодари на Колоредо, задето му бе позволил да напише опера за залцбургска сцена. Колоредо също се показа любезен и рече:
— Хареса ми италианската жилка на музиката.
Сърцето на Волфганг се отпусна, когато най-сетне Нанерл дойде при него; сега отново можеше да бъде прост и естествен. Сестра му се извини, задето го поздравява с успеха толкова късно, и прошепна: