Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
Джизал се извърна и вдигна кинжала. Долови някакво движение с периферното зрение.
Чу силно хрущене и главата му избухна в ярка светлина.
След това настана пълен мрак.
Плодовете на дързостта
Тънката черна линия от фигури на северняците се очертаваше на фона на побелялото небе зад билото на хълма. Беше рано и слънцето представляваше само бледо петно насред гъстите облаци. По склоновете на долината белееха петна мръсен сняг, задържал се в хлътналите участъци на терена, а на дъното й продължаваше да се стеле тънък слой мъгла.
Уест наблюдаваше с мрачно изражение черната редица на северняците. Не му харесваше това, което виждаше. Твърде много за съгледвачи или разузнавателна група, но прекалено малко за ударна част. Обаче те стояха невъзмутими на билото и наблюдаваха безкрайния процес на разгръщането на армията на Ладисла в ниското.
Щабът на принца и малкото подразделение от охранителната рота бяха разположили командния си пункт на затревено възвишение точно срещу хълма на северняците. Съгледвачите бяха избрали мястото по-рано същата сутрин — по-ниско от позицията на врага, но все пак достатъчно високо, за да имат поглед върху цялата долина. В началото горе беше сухо, но после хиляди хлъзгащи се в тревата крака, мачкащи конски копита и колела на каруци бяха превърнали земята в огромно черно петно от лепкава кал. Сега ботушите на Уест и останалите мъже бяха изцапани, а униформите им — изпръскани с нея. Дори снежнобелите одежди на принц Ладисла се бяха изцапали с няколко петна.
Средата на бойния ред на Съюза се намираше долу в ниското, на няколкостотин крачки отпред. Гръбнакът на армията се състоеше от четирите пехотни батальона на Кралската гвардия, чиито квадратни формирования се отличаваха лесно от останалите части по пурпурночервените униформи на офицерите и блестящата стомана на броните на войниците. От високото изглеждаха като подравнени с гигантска линия. Пред тях в няколко единични редици бяха строени арбалетчиците — облечени в черни кожени елеци и с метални шлемове на главите. Най-отзад беше строена кавалерията. За момента ездачите бяха слезли от седлата и стояха до конете. Изглеждаха неочаквано тромави и непохватни в тежките си брони. От двете страни на тази подредба бяха разгърнати батальоните на наборната войска. Нямаше две формирования с еднакъв строй. Пълна какофония от различни оръжия и екипировка и никакъв ред при подредбата им. Офицерите им обикаляха около строевете, ръкомахаха и крещяха като побъркани. Опитваха се да стеснят зейналите между формированията дупки, да изправят разкривените редици. Приличаха на овчарски кучета, които трябваше да се справят с непокорно стадо овце.
Десет хиляди мъже стояха долу в долината. И всеки от тях, предполагаше Уест, гледа към тънката редица от северняци със същата смесица от вълнение, страх, любопитство и гняв, която той самият изпита при появата на врага на отсрещния хълм.
През далекогледа му те не изглеждаха кой знае колко страховити. Чорлави мъже, облечени в раздърпани дрехи от щавена кожа, някои наметнати отгоре с животински кожи с дълъг косъм, а в ръцете си стискаха най-обикновени примитивни оръжия. Отговаряха напълно на представите на онези с най-малко въображение от щаба на принца. По нищо не приличаха на армията, за която му бе говорил Три дървета, и точно това притесняваше най-много Уест. Нямаше как да знае какво има от другата страна на този хълм. Не виждаше друга причина тази малка група от северняци да стои на билото освен за заблуда или примамка. Но, изглежда, никой друг не споделяше неговото безпокойство.
— Присмиват ни се! — сопнато отбеляза Смънд, докато гледаше през далекогледа си. — Да им дадем да опитат от копията ни! Една бърза атака и кавалерията ще помете тази паплач и ще завземе хълма!
Говореше така, сякаш завземането на хълма щеше да сложи бърз и окончателен край на цялата война в Англанд, особено при положение че единственият интерес, който имаха от завземането на тази височина, беше, че в момента на нея стояха северняците.
Уест просто стисна зъби и поклати глава — сигурно за стотен път тази сутрин, но друго не можеше да направи.
— Тяхната позиция е по-благоприятна, държат височината — опита да обясни той бавно и търпеливо. — Теренът не е подходящ за атака, освен това вероятно имат подкрепления. Като нищо може да се окаже, че цялата армия на Бетод е точно зад възвишението.
— Изглеждат просто като разузнавателен отряд — подхвърли Ладисла.
— Привидното лъже, Ваше Височество, а и този хълм няма никаква стратегическа стойност. Времето е на наша страна. Маршал Бър ще тръгне насам с подкрепления, а Бетод няма на какво да разчита. Не е нужно ние самите да търсим битката.