Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Може и да е способна на повече — каза той, без да обръща внимание на моята неуместна злост. — Ако тя успее да забременее от него точно сега, той може да се ожени за нея. Той я желае така отчаяно, че е способен на подобна стъпка. Той желае отчаяно нея, както желае отчаяно и син — двете му желания могат да се изпълнят едновременно.
— А какво ще стане с мен? — извиках аз.
Чичо сви рамене.
— Можете да се върнете при Уилям — заяви той напълно безразлично.
Няколко дни след този разговор Ана се върна в двора така тихомълком, както и го беше напуснала, и още в същия ден стана център на внимание сред всички придворни. Моята придружителка и другарка по легло беше отново с мен и аз не усетих как започнах да завързвам дантелените връзки на роклята й сутрин и да разресвам косите й вечер преди лягане. Тя се възползваше от услугите ми така, както преди време аз се възползвах от нейните.
— Не се ли боеше, че мога да си го върна? — попитах я аз с любопитство, докато я решех преди лягане.
— Ти нямаш никакво влияние върху него — отвърна тя уверено. — Абсолютно никакво. Това ще бъде моята пролет, след която ще дойде и моето лято. Ще го накарам да играе по свирката ми. Нищо няма да може да го отрезви от опиянението му. Няма значение какво правиш ти, както няма значение какво прави и която и да било друга жена. Той е омаян. Само чака да стане мой.
— За през пролетта и лятото ли? — попитах аз.
Ана се замисли.
— О, коя ли жена може да задържи един мъж по-дълго? Желанието му е достигнало връхна точка и аз мога да го задържа там; ала ще мине време и тази вълна ще отшуми. Никой не остава вечно влюбен.
— Ако искаш да се омъжиш за него, ще ти се наложи да го задържиш за много по-дълго от два-три сезона. Смяташ ли, че той може да е твой цяла година? Или две?
Идеше ми да се смея с пълно гърло, само да я накарам да изтрие това самодоволно изражение от лицето си.
— До момента, в който той е свободен да се ожени, ако някога изобщо се освободи, той вече няма да гори от страст по теб. Ти ще залезеш, Ана. Ще потънеш в прахта. Ще бъдеш жена, която е загърбила най-добрите си години, между двадесет и тридесет годишна, стара мома.
Тя се тръшна на леглото и удари по възглавницата.
— Не ми пожелавай злото — каза тя сърдито. — Господи, понякога говориш като истинска стара вещица. Може да ми се случи всичко, което пожелая, аз мога да направя, така че да ми се случи. Ти ще си тази, която ще тъне в забвение, защото си твърде безволева, та да ковеш сама съдбата си. Аз обаче всяка сутрин отварям очи, изпълнена с решимост да бъде волята ми. Всички врати се отварят пред мен.
През месец май френските пратеници вече бяха привършили делата си. Принцеса Мери трябваше да се омъжи или за френския крал, или за по-малкия му син, веднага щом станеше истинска жена. По случай събитието в двора организираха тенис турнир. Ана беше избрана да определя реда на участие и добре се потруди над имената на играчите, всяко от които беше изписано на отделно флагче. Кралят видя, че тя се бе навела над тях и че държеше едно в ръката си, притиснала го разсеяно до сърцето си.
— Какво държите там, мистрес Болейн?
— Редът на участие — отвърна тя. — Трябва да подбера противниците, така че всеки да получи възможността да блесне с уменията си и най-добрият да стане победител.
— Имах предвид това, което държите в ръката си.
Ана се сепна.
— Съвсем забравих, че държа нещо — измърмори тя забързано. — Просто едно от имената, нищо друго. Нали ги нареждам.
— И кой е този благородник, когото допускате така близо до себе си?
Тя успя да се изчерви.
— Не зная. Дори не съм поглеждала името.
— Може ли? — протегна той ръката си.
Тя не му даде флагчето.
— Това няма никакво значение. То чисто и просто остана в ръката ми, докато мислех. Оставете ме да го сложа, където му е мястото, а след това можем заедно да обсъдим разпределянето на двойките, ваше величество.
Той беше нащрек.
— Изглеждате ми смутена, мистрес Болейн.
Тя трепна едва забележимо.
— Никак не съм смутена. Просто не исках да изглеждам глупаво във вашите очи.
— Глупаво ли?
Ана извърна глава.
— Моля ви, нека оставя флагчето при другите имена, и заедно да определим двойките.
Той протегна повторно ръката си.
— Искам да знам кое е името на флагчето.
За миг се уплаших, че тя не се преструва. За секунда помислих, че той щеше да разкрие, че тя се опитва да пъхне името на Джордж на най-хубавото място. Тя беше дотолкова смутена и объркана от неговата настойчивост да узнае името, че даже аз се заблудих, че са я хванали натясно. Кралят беше заприличал на някое от ловните си кучета, току-що надушило следите на дивеча. Той знаеше, че искат да скрият нещо от него и беше измъчван от любопитство и желание.