Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Той говореше с такава горчивина, че аз не можах да отвърна нищо. Само се поклоних.
— Липсата на син ме съсипва. Всяка сутрин се събуждам със страха, че няма да мога да направя наследник преди смъртта си. Не смея да участвам в турнири, не мога дори да ходя на лов с леко сърце. Когато пред мен се изпречи ограда, вместо да се доверя на сърцето и на коня си, и да скоча, пред очите ми преминават множество образи — виждам се как лежа мъртъв с прекършен врат в някоя мръсна канавка и как английската корона е увиснала на един трънак и чака само някой да мине и да я грабне. Кой би могъл да го направи? Кой ще направи това?
Не можех да понеса мъката, която виждах на лицето му и която чувах в гласа му. Посегнах към бутилката и напълних чашата му.
— Има време — казах аз и през главата ми мина мисълта, че чичо би бил много доволен от думите ми. — Всички знаят, че имате деца от мен. Със сина ни Хенри си приличате като две капки вода.
Той се загърна по-добре.
— Свободна сте — каза той. — Джордж чака ли да ви отведе в покоите ви?
— Той винаги чака — сепнах се аз. — Не желаете ли компанията ми?
— Тази вечер в сърцето ми цари пълен мрак — заяви той откровено. — Трябва да се изправя срещу мисълта за собствената си смърт, а това занимание не ме насърчава към любовни игри в постелята.
Аз се поклоних. Спрях се на вратата и погледнах назад. Той дори не забелязваше, че се каня да изляза. Седеше все така прегърбен и увит в плаща си, взрял се в червенеещите въглени, сякаш в тях виждаше бъдещето си.
— Можете да се ожените за мен — произнесох аз тихо. — Имаме две деца, при това едното от тях е момче.
— Моля? — той вдигна поглед към мен, а сините му очи бяха все още замъглени от обзелото го отчаяние.
Знаех, че чичо ми би искал да започна да го убеждавам. Но аз не бях от онези жени, на които това им се удаваше така леко.
— Лека нощ — казах аз нежно. — Лека нощ, кралю мой — повторих аз и го оставих насаме със собствената му мъка.
Пролетта на 1527
Ставаше все по-очевидно, че кралицата е в немилост. През февруари в двора гостуваха френски пратеници. На тях не им беше отказан достъп, докато траеше процедурата по преглеждането на книжата им, напротив, бяха посрещнати с пиршества, банкети и какви ли не веселби. Скоро стана ясно, че те бяха дошли в Англия с цел да сключат предбрачно споразумение между принцеса Мери и френския крал Франсоа или неговия син. Нарушиха спокойното уединение на принцеса Мери в Лъдлоу и я извикаха да я представят на пратениците, окуражаваха я да танцува, да пее и да се храни. Боже милостиви! Как само караха това дете да яде! Сякаш очакваха тя да наедрее отведнъж пред очите им по време на няколкомесечните преговори и да се сдобие със заветните мерки, които да й придадат вид на момиче, готово за женитба. Баща ми, който се беше върнал от Франция с тях, си пъхаше носа навсякъде — даваше съвети на краля, превеждаше на пратениците, съвещаваше се тайно с кардинала за това как е най-подходящо да се прегрупират съюзниците в Европа, и най-сетне заговорничеше с чичо ми как семейството да се възползва от тези смутни времена.
Те решиха помежду си, че Ана трябва да се върне в кралския двор. Хората започнаха да се чудят защо изобщо беше заминала. Баща ми държеше френските пратеници да я видят. Чичо ме спря в коридора, тъкмо когато се отправих към покоите на кралицата, за да ми съобщи за завръщането на Ана.
— Защо? — казах аз почти грубо, доколкото го позволяваше плахият ми характер. — Хенри ми говореше за желанието си да има синове едва онази нощ. Ако тя се върне, ще провали всичко.
— За синове от вас ли говореше той? — попита чичо безцеремонно, и добави в отговор на мълчанието ми: — Едва ли. Нямате никакъв напредък с краля, Мери. Ана беше права. По този начин ние не успяхме да постигнем нищо.
Аз извърнах глава и погледнах през прозореца. Знаех, че изглеждам сърдита.
— А докъде смятате, че може да ни доведе Ана? — избухнах аз. — Тя няма да се труди за благото на семейството и няма да се подчинява на заповеди. Тя ще се стреми да се сдобие с лични облаги, земи и титли.
Той кимна, почесвайки носа си.
— Да, тя е себична жена. Кралят обаче пита за нея и тя така му е завъртяла главата, както вие никога не сте успявали.
— Та той има две деца от мен!
Чичо вдигна възмутено вежда — бях се осмелила да повиша тон. Аз веднага сведох глава.
— Извинете ме. Но какво още искате да направя? Какво може Ана, което аз да не мога? Аз го обичах, делих леглото си с него, родих му две здрави деца. Никоя жена не може да даде повече от това. Дори и Ана не е способна на повече, независимо от това, че всички толкова държите на нея.