Другата Болейн

Тя се наведе напред. Брат ни Джордж беше на мястото си и се канеше да изпълни сервис, кралят беше напрегнат и в очакване. Тя вдигна бялата си кърпичка и я пусна. Джордж би сервис — беше добър ход. Топката се удари в тавана на корта и падна съвсем близо до Хенри. Той я удари и я запрати от другата страна на мрежата. Джордж, бърз в краката и с дванадесет години по-млад от краля, заби топката с ракетата си, тя прелетя над краля и той се спусна към нея.

Следващият сервис пак беше лесен за краля и той запрати топката с такава сила срещу брат ни, че Джордж дори не се опита да я гони. Играта вървеше на приливи и отливи, двамата мъже тичаха и удряха топката с все сили и изглеждаше, че никой не дава преднина на другия. Джордж губеше стабилно и упорито, но така умело, че никой наблюдател не би се усъмнил, че кралят не е по-добрият играч. Всъщност по всяка вероятност той беше по-умел и опитен играч. Работата беше там, че Джордж можеше да тича поне два пъти по-бързо от него. Джордж беше снажен и в добра форма — двадесет и четиригодишен младеж, а кралят беше напълняващ мъж на средна възраст.

Към края на първия сет Джордж удари висока топка. Хенри скочи да я удари и да вземе точка, но се строполи с трясък на корта и изрева жестоко.

Всички придворни дами се разпищяха, Ана скочи веднага на крака, а Джордж прескочи мрежата и първи му се притече на помощ.

— О, Боже, какво се случи? — извика Ана.

Джордж беше пребледнял като платно.

— Извикайте лекар — провикна се той. Един паж се затича към замъка, а ние двете с Ана се втурнахме към вратата на корта, отворихме я и влетяхме вътре.

Хенри беше почервенял и ругаеше от болка. Той протегна ръка към моята и я стисна здраво.

— Проклятие! Мери, изгони целия този народ оттук.

Аз се обърнах към Джордж.

— Изведи всички навън.

Забелязах смутения поглед, който Хенри хвърли на Ана и разбрах, че не болката беше тази, която го измъчваше толкова, колкото унижението от това, че бе паднал на земята пред Ана с насълзени очи.

— Махай се, Ана — прошепнах аз.

Тя не се опита да спори. Оттегли се зад вратите на тенис корта и зачака, заедно с целия двор, за да чуе какво беше повалило краля точно в момента на неговото тържество, когато се готвеше за победоносния замах.

— Къде ви боли? — попитах настоятелно. С ужас очаквах да ми посочи гърдите или корема си и да се окаже, че нещо се е скъсало вътре или че сърцето му спира да бие. Очаквах, че се беше случило нещо страшно и непоправимо.

— Стъпалото ми — успя да промълви, задъхвайки се на всяка дума. — Какъв глупак излязох. Стъпих накриво. Мисля, че го счупих.

— Стъпалото ви? — аз почти се засмях с облекчение. — Господи, Хенри, аз си помислих, че умирате!

Той ме изгледа и се намръщи, пуфтейки.

— Да умра от някаква игра на тенис? Престанах да се сражавам в двубои, за да не ми се случи нещо, а вие ми казвате, че мога да умра по време на турнир по тенис?