Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Аз не му помагах. Не можех да му помогна. Ана беше тази, която притежаваше необходимия ум, за да му помогне, и само за Ана бе възможно да обърне някой заплетен теологически въпрос в шега и да го разсмее, даже докато умуваше над него.
Те се разхождаха заедно из градината, тя го беше хванала под ръка, бяха свели глави близо един към друг, и изглеждаха като заговорници. Приличаха на любовници, но когато аз приближавах, чувах Ана да казва:
— Да, но свети Павел се изразява съвсем ясно по този въпрос, когато коментира…
А Хенри отговаряше:
— Смятате, че именно това има предвид? Винаги съм считал, че е ставало дума за друг пасаж.
Ние с Джордж ги следвахме като добродушни стари матрони и аз наблюдавах как Ана го смушкваше, за да наблегне на думите си или поклащаше глава в знак на несъгласие.
— Защо просто не каже на кралицата, че тя трябва да си върви? — попита Джордж направо. — Нито един европейски съд няма да му го забрани. Всеки знае, че той трябва да има син.
— Той обича да се смята за добър — обясних аз, загледана в главата на Ана, и долавяйки звънкия й смях. — Той не може да отхвърли жена си само защото е стара. Той иска да намери начин да докаже, че сам Господ му повелява да я напусне. Трябва му по-сериозно основание от собствените му желания.
— Боже мой, ако аз бях крал като него, щях да следвам желанията си и да не се грижа дали Господ ги одобрява или не — възкликна Джордж.
— Това е така, защото ти си един граблив, алчен Болейн. Но ние имаме пред себе си крал, който иска да постъпи както е редно. Той няма да направи и крачка, докато не се убеди, че Бог е на негова страна.
— И Ана му помага той да се убеди в това — отбеляза Джордж дяволито.
— Каква пазителка на чистата съвест — процедих аз злобно. — Всяка безсмъртна душа би била на сигурно място в нейните ръце.
Отново свикаха семеен съвет. От известно време очаквах да го сторят. Чичо беше наблюдавал Ана и мен тихо и напрегнато, откакто се бяхме върнали от замъка Лъдлоу. Това лято той беше с нас в кралския двор и забеляза, че кралят е неудържимо привлечен от Ана, независимо къде е и какво прави. В същото време виждаше как той, по силата на навика, ме викаше при себе си нощем. Чичо беше объркан от това странно желание на краля да има и двете ни. Той не беше сигурен в каква посока да тласнем Хенри, така че да извлечем най-голяма полза за рода Хауърд.
Джордж, Ана и аз се бяхме наредили пред широката маса в чичовата стая. Чичо ни седеше в другия й край, а майка ми се беше настанила на едно по-малко столче до него.
— Явно кралят желае Ана — започна чичо. — Но ако тя само замести Мери като нова фаворитка, то ние не сме напреднали особено. Дори сме по-зле от преди. Защото тя дори не е омъжена. Докато продължава всичко това, тя не може да е с никого другиго, а след като той приключи с нея, тя няма да струва нищо.
Аз погледнах към майка ми, за да видя дали тези разсъждения по повод по-голямата й дъщеря не са я развълнували по някакъв начин. Лицето й беше неумолимо. Ставаше въпрос за семейни дела, а не за чувства.
— Така че Ана ще трябва да се оттегли — заповяда чичо ми. — Разваляте играта на Мери. Тя му роди дъщеря и син, а в замяна не сме получили нищо освен няколко имения…
— Както и няколко титли — промърмори Джордж. — И още няколко служби…
— Така е. Не го отричам. И все пак, Ана отнема част от удоволствието му с Мери, което иначе тя можеше да му предостави в цялост.
— Той не изпитва удоволствие с Мери — каза Ана злостно. — Той просто е свикнал с нея. Това е нещо различно. Вие сте женен човек, чичо, и би трябвало да го знаете.
Чух как Джордж леко ахна. Чичо се усмихна на Ана и й показа своята хищна усмивка.
— Благодаря ви, мистрес Ана — отвърна той. — Вашето остроумие би било по на място, ако се намирахте още във Франция. Но след като в момента сте в Англия, бих желал да ви напомня, че от англичанките се очаква да изпълняват заповеди и да изглеждат доволни от това.
Ана се поклони и аз видях, че лицето й бе почервеняло от яд.
— Ще трябва да заминете за Хевър — отсече той.
Тя се стресна.
— Не отново! Какво съм направила?
— Вие сте излишната карта в тестето и не зная как да играя с вас — каза чичо с цинична откровеност.