Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Аз едва си поемах дъх от щастие и облекчение.
— Да умрете от тенис! Не! Но си помислих, че може би… всичко стана така внезапно и вие се свлякохте така отведнъж…
— При това от ръката на брат ви — довърши той и ние тримата изведнъж избухнахме в смях. Кралят, сложил глава в скута ми и оставил Джордж да държи ръцете му, се разкъсваше между силната болка в счупения крак и абсурдната мисъл, че семейство Болейн бяха направили опит за покушение срещу него по време на тенис.
Договорите, донесени от френските пратеници, бяха подписани и те се канеха да си тръгват. По този случай ние подготвяхме пиеса в тяхна чест и тържествено изпращане. Празненството щеше да се състои в покоите на кралицата, без тя да е отправяла подобна покана, и дори против волята й. Дворцовият служител, който отговаряше за организирането на тържествените събития, просто отиде при нея и заяви безцеремонно, че кралят е заповядал празненството да се състои в нейните покои. Кралицата се усмихна така, сякаш това напълно съвпадаше с нейните желания, и допусна да вземат мерки за декорите по стените и тавана. Придворните дами на кралицата щяха да са облечени в златисти или сребристи одежди и да танцуват с краля и с благородниците от свитата му, които щяха да влязат в залата маскирани.
Замислих се за това колко пъти кралицата си беше давала вид, че не може да разпознае съпруга си, когато той влизаше маскиран в залата, колко пъти ме беше гледала да танцувам с него и сама ме беше канила на дансинга, и как сега ние двете щяхме да гледаме краля да танцува с Ана. По лицето й дори не премина следа от раздразнение. Тя очакваше, че щеше лично да подбере танцьорките, както друг път, а това беше само по себе си едно почти незабележимо право на власт — само един от многото начини да управлява целия кралски двор. Ала дворцовият служител вече имаше изготвен списък с дамите, които щяха да участват в бала. Кралят ги беше определил и не беше оставил нищо за нея — тя беше безгласна буква в собствените си покои.
Подготовката за бала отне цял ден, през който кралицата нямаше къде да седне, докато прикрепяха украсата към дървената ламперия. Тя се оттегли от залата в стаята си, докато ние пробвахме костюмите и упражнявахме стъпките — твърде увлечени, за да обърнем внимание на това, че шумът от приготовленията заглушаваше музиката. Кралицата си легна рано, за да е далеч от глъчката около приготовленията, а ние, останалите, се веселихме до късно в залата.
На следващия ден по пладне френските пратеници дойдоха да обядват в просторната зала. Кралицата седна отдясно на краля, но неговият поглед не се откъсваше от Ана. Тромпетите екнаха и слугите започнаха да маршируват като войници и да носят блюдо след блюдо на издигнатата на подиума маса, а след това и на останалите. Пирът беше пищен до нелепост: животни от всякакъв вид бяха заклани, одрани и сготвени, за да могат гостите да добият представа за богатството и разкоша на кралството. Кулминация на пиршеството беше блюдо от птици, в средата на което имаше сготвен паун, украсен заедно с перата си и величествено въздигащ се в чинията. Той имаше пълнеж от лебед, в който имаше пълнено с чучулига пиле. Задачата на слугата, който трябваше да разреже месото, беше да раздели по най-изкусния начин парчетата, така че да съдържат всички видове месо, при това без да разваля украсата на ястието. Хенри опита от всичко, но забелязах, че Ана отказа дори да го вкуси. Хенри повика един от слугите с пръст и му прошепна нещо. Беше пратил на Ана сърцето на блюдото — чучулигата. На лицето й се изписа силна изненада — сякаш изобщо не беше следила всяко негово движение — и тя му се усмихна, свеждайки глава в благодарствен поклон. Тогава опита месото. Сложи малко късче в устата си и аз видях как той потръпна от възбуда.
След вечеря кралицата с придворните си дами, сред които аз и Ана, се оттеглихме от голямата зала и се разпиляхме по стаите си, за да се преоблечем. Ние с Ана си помогнахме взаимно да завържем стегнатите корсажи на златистите си рокли, и Ана се оплакваше, когато опънах прекалено силно.
— Прекалила си с месото от чучулига — казах съчувствено аз.
— Видя ли как само ме гледаше?
— Всички видяха.
Тя приплъзна френската си шапчица назад, така че черните й коси да са на показ, и намести златната буква „Б“, която винаги носеше около шията си.
— Какво виждаш, когато шапчицата ми е придърпана толкова назад?
— Самодоволното ти лице.
— Лице без нито една бръчица. Лъскави черни коси без нито един бял косъм в тях — тя отстъпи малко назад от огледалото и се възхити на роклята си. — Облечена съм като кралица — отбеляза тя.