Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Оказах се права. По време на коледните празненства новият пратеник не бе допуснат до кралския двор, писмата му не бяха приети, не му позволиха даже да се поклони пред краля, нито да се срещне с кралицата. Съобщенията и писмата й се следяха; тя не можеше да получи дори подарък, който стражата да не провери предварително. Дойде дванадесетата нощ от коледните празници, а на новия посланик още му отказваха среща с кралицата. Чак в средата на януари Уолси прекрати играта си на котка и мишка — призна посланика Мендоса за действителен представител на испанския император, и тогава му разрешиха да дойде в двора с книжата си и да предаде писмата, предназначени за кралицата.
Аз бях в нейните покои, когато един от пажовете на кардинала влезе и съобщи, че посланикът е пожелал среща с нея. Лицето й възвърна цвета си и тя скочи на крака.
— Иска ми се да сменя роклята си, но няма за кога.
Застанала до стола й, аз бях единствената придворна дама, останала при нея, тъй като всички други бяха отишли на разходка в градината с краля.
— Пратеникът Мендоса носи вести от племенника ми — настани се кралицата на стола си. — И вярвам, че ще съумее да поднови съюзничеството между племенника и съпруга ми. Семействата ни не трябва да враждуват. Англия и Испания са били съюзници, откакто се помня. Не е правилно да сме разделени.
Аз кимнах и вратата се отвори.
Там не стоеше посланикът със свитата си, с подаръци, писма и лични книжа. Беше кардиналът, най-големият враг на кралицата, който въведе пратеника така, сякаш някой клоун развеждаше танцуваща мечка в цирка. Посланикът беше хванат натясно. Той нямаше да има възможност да говори насаме с кралицата, а всички документи, които можеха да представляват някаква тайна, бяха претърсени отдавна. Този човек не можеше да възстанови съюзническите отношения с Испания. Не можеше да върне статута на кралицата в кралския двор. Той беше едва ли не заложник на кардинала.
Ръката, която тя му подаде за целувка, не трепна. Гласът й беше приятен и овладян. Тя посрещна кардинала с подобаващ поклон. Никой не би предположил и за миг, че сега се решаваше съдбата й — с въвеждането на помръкналия пратеник и усмихнатия кардинал. В онзи момент тя разбра, че семейството и приятелите й бяха безсилни да й помогнат. Беше ужасяващо, уязвимо, напълно сама.
В края на януари имаше турнир, но кралят отказа да участва. Джордж беше избран да се сражава с кралския флаг, спечели вместо краля и получи за подарък чифт кожени ръкавици.
Същата нощ заварих краля в мрачно настроение, увит в дебели дрехи пред камината, с полупразна бутилка вино в ръка. Друга, съвсем празна, лежеше в червенееща локвичка сред побелелите въглени на камината.
— Добре ли се чувствате, ваше величество? — попитах предпазливо.
Той ме погледна и аз видях, че очите му са зачервени, а лицето му имаше болнав вид.
— Не — отвърна той тихо.
— Какво има? — говорех така нежно и мило, като че ли разговарях с Джордж. Тази вечер той нямаше вид на неустрашим крал. Приличаше на момче — едно тъжно момче.
— Не отидох да яздя на турнира днес.
— Знам.
— Няма да яздя и занапред.
— Никога вече?
— Вероятно никога.
— О, Хенри, защо?
Той замълча.
— Защото се уплаших. Не е ли срамно? Когато започнаха да пристягат доспехите ми, аз разбрах, че се страхувам.
Аз не знаех какво да отвърна.
— Опасна работа е това да участваш в турнир — каза той сърдито. — Вие — жените, които стоите по трибуните, следите фаворитите си и се надявате да спечелите от залозите, заслушани в тромпетите, изобщо не го осъзнавате. В турнира играта е на живот и смърт. Не е шега.
Аз изчаках.
— А какво ще стане, ако умра? — каза той направо. — Ако умра? Какво ще стане тогава?
В един миг на истински ужас помислих, че той ме пита какво ще стане с душата му.
— Никой не знае със сигурност — отвърнах аз колебливо.
— Не говоря за това — махна той с ръка. — Какво ще стане с трона? Какво ще се случи с бащината ми корона? Той обедини тази земя след дългогодишни битки. Всички мислеха, че е невъзможно. Ала той го направи. И му се родиха двама сина. Двама сина, Мери! Така че след смъртта на Артър, той пак имаше наследник. Беше се погрижил за бъдещето на страната ни, като свърши добра работа на бойното поле, като и в леглото. Аз наследих възможно най-сигурното кралство: пазени граници, покорни лордове, пълна със злато хазна; ала няма кому да ги оставя.