Пир за врани

— Не трябва ли да си пазите портата? Той я погледна кисело.

— Братовчед ми е навън да лови разбойници. Не се съмнявам, че ще се върне с главата на Хрътката и ще злорадства, покрит със слава. А аз съм осъден да пазя тази порта, заради вас. Надявам се, че сте доволна, прелест моя. Какво толкова търсите?

— Конюшня.

— По-натам, при източната порта. Тази е изгоряла. „Това го виждам сама“.

— Това, което казахте на онези мъже… Аз бях с крал Ренли, когато умря, но го уби някаква магия, сир. Заклевам се над меча си. — Опря длан на дръжката му, готова да се бие, ако Хънт я нарече лъжкиня в лицето.

— Да бе. С малко късмет можеше и да успееш да победиш сир Емон. Биеше се припряно и се уморяваше лесно. Но Ройс? Не. Сир Ройс беше два пъти по-добър майстор на меча от вас… макар че вие не сте майстор на меча, нали? Има ли такъв израз, „пачавра на меча“? Впрочем, що за авантюра е довела Девата в Девиче езеро?

„Търся сестра си, девица на тринайсет“, щеше за малко да отвърне, но сир Хюл сигурно знаеше, че няма сестри.

— Търся един мъж. В място, наречено „Миризливата гъска“.

— Мислех, че Бриен Красавицата не се занимава с мъже. — В усмивката му имаше нотка жестокост. — Миризливата гъска. Подходящо име, частта с миризливото поне. До пристанището е. Първо ще дойдете да се видите с Негово благородие.

Бриен не се боеше от сир Хюл, но той беше един от капитаните на Рандил Тарли. Само да свирнеше, сто души щяха да дотърчат да го защитят.

— Ще ме арестувате ли?

— Какво, заради Ренли? Че кой беше той? Оттогава сменихме крале, някои — по двама. Никой не го интересува, никой не помни. — Сложи леко ръка върху нейната. — Насам, моля.

Тя се дръпна.

— Ще ви бъда благодарна, ако не ме пипате.

— Най-после благодарност — отвърна й с кисела усмивка. Последния път, когато бе видяла Девиче езеро, градът беше в разруха, мрачно място с пусти улици и изгорели домове. Сега улиците бяха пълни с прасета и с деца, а повечето изгорели сгради бяха сринати. В дворовете, в които се бяха издигали някои от тях, бяха насадили зеленчуци; на мястото на други имаше търговски навеси и рицарски палатки. Бриен видя, че се вдигат нови къщи, каменен хан растеше на мястото на изгоряла дървена странноприемница, градската септа бе покрита с нови плочи. Хладният есенен въздух ехтеше от стърженето на бичкии и ударите на чукове. Мъже мъкнеха греди, колари караха фургоните си по разкаляните улици. Мнозина носеха знака с крачещия ловец на гърдите си.

— Войниците възстановяват града — удиви се тя.

— Щяха да предпочетат зарове, пиене и ебане, не се съмнявам. Но лорд Рандил е убеден, че безделниците трябва да се вкарат в работа.

Очаквала беше да я заведат в замъка. Вместо това Хънт я поведе към оживеното пристанище. Бриен се зарадва, като видя, че търговците са се върнали в Девиче езеро. На пристана стояха привързани една галера, галеас и двумачтова гемия, с още двайсетина рибарски лодки край тях. Други рибари се виждаха по-навътре из залива. „Ако «Миризливата гъска» не даде нищо, ще взема превоз на някой кораб“, реши тя. Градът на гларуса не беше далече по море. Оттам много лесно щеше да стигне до Орлово гнездо.