Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
„Още призраци“, помисли Бриен.
— Търся сестра си, красива тринайсетгодишна девица. Може би сте я виждали?
— Никакви девици не съм виждал, ни красиви, ни грозни. „Никой не я е виждал“. Но трябваше да разпитва.
— Щерката на Пъг, тя е девица — продължи мъжът. — До брачното й ложе де. Тия яйца са за сватбата й. Нейната и на сина на Тарли. На готвачите ще им трябват яйца за тортите.
— Така е.
„Синът на лорд Тарли. Младия Дикон ще го женят“. Опита се да си спомни колко голям трябваше да е. На осем-десет някъде. Бриен я бяха сгодили на седем, за момче с три години по-голямо от нея, по-малкия син на лорд Карон, свенливо момче с черна бенка над устната. Срещнали се бяха само веднъж, по повод годежа. Две години по-късно умря, затрит от същата треска, която взе и лорда, и лейди Карон, и дъщерите им. Ако беше жив, щяха да се оженят до една година след първото й разцъфване и целият й живот щеше да е друг. Нямаше да е тук сега, облякла мъжка ризница и понесла меч, да търси детето на мъртва жена. Щеше по-скоро да е в Нощна песен, да повива своето дете. Мисълта не беше нова за Бриен. Винаги й навяваше малко тъга, но и облекчение.
Когато излязоха от изгорялата гора и Девичето езеро се открои пред тях, с дълбоките води на залива отвъд града, слънцето наполовина се беше скрило зад пелена от облаци. Градските порти бяха възстановени и укрепени, веднага забеляза Бриен, а по розовите каменни стени отново крачеха стрелци с арбалети. Над портата се вееше знамето на крал Томен, биещи се черен елен и златен лъв на раздвоено поле от злато и пурпур. По други знамена се виждаше ловецът на Тарли, но червената сьомга на дома Пъг се вееше само на замъка им на хълма.
При портикула ги спряха десетина стражи с алебарди. Знаците на гърдите ги отличаваха като войници на лорд Тарли, макар никой да не беше от неговото войнство. Бриен видя два кентавъра, мълния, синя пчела и зелена стрела, но не и крачещия ловец на Рогов хълм. Сержантът им имаше паун на гърдите, пъстрата му опашка бе избеляла от слънцето. Щом селяните спряха колата си, той подсвирна.
— Това пък какво е сега? Яйца? — Подхвърли едно, хвана го във въздуха и се ухили. — Ще ги вземем.
— Яйцата ни са за лорд Пъг — гракна старецът. — За сватбените торти, таковата.
— Накарай си кокошките да снасят повече. От половин година не съм ял яйце. Дръж, да не кажеш, че не сме платили. — Хвърли шепа петаци в краката му.
— Ама това е малко — възрази жената на селянина. — Малко е.
— Аз казвам, че не е — изръмжа сержантът. — За тия яйца, че и за теб. Доведете я тука, момчета. Много млада е за тоя дъртак. — Двама от стражите подпряха арбалетите си на стената и сграбчиха жената. Селянинът гледаше с пепеляво лице, но не посмя да мръдне.
Бриен сръга кобилата напред.
— Пуснете я.
Гласът й накара стражите да се поколебаят, колкото селянката да се отскубне от ръцете им.
— Не е твоя работа — изръмжа й единият. — Затваряй си устата. Бриен извади меча си.
— Виж ти, меч вади — изсумтя сержантът. — На разбойник ми намирисва май. Знаеш ли какво прави лорд Тарли с разбойниците? — Още държеше в шепата си яйцето, което беше взел от колата. Стисна го и жълтъкът потече между пръстите му.
— Знам какво прави лорд Рандил с разбойниците — отвърна Бриен. — Знам и с изнасилвачите какво прави.
Беше се надявала, че името ще ги сплаши, но сержантът само изтръска яйцето от пръстите си и даде знак на мъжете да се развърнат. Бриен се оказа обкръжена от стоманени върхове.
— Та какво казваше, пачавро? Какво викаш, че правел лорд Тарли на…
— …изнасилвачите — довърши един по-дълбок глас. — Скопява ги или ги праща на Вала. Понякога и двете. И реже пръстите на крадците. — От порталния тунел пристъпи с провлечена крачка млад мъж. Връхното палто, което носеше върху ризницата, трябваше да е било бяло някога и тук-там все още беше такова, под петната от трева и засъхнала кръв. Гербът му изпъкваше на гърдите: кафяв елен, убит и вързан под прът за носене.
„Той“. Гласът му бе като юмрук в стомаха й, лицето му — като нож в корема.
— Сир Хюл — каза сковано Бриен.
— По-добре я пуснете, момчета — предупреди сир Хюл Хънт. — Това е Бриен Красавицата, Девата на Тарт, която уби крал Ренли и половината му Гвардия на Дъгата. Толкова е зла, колкото е грозна, а няма по-грозен… освен тебе, Гърне пикня, но твоят баща е бил вонящ зубър, тъй че си имаш оправдание. Нейният баща е Вечерната звезда на Тарт.