Пир за врани

Следващият се оказа хлебар, обвинен, че е смесвал талаш в брашното. Лорд Рандил го глоби петдесет сребърни елена. Когато хлебарят се закле, че нямал толкова сребро, Негово благородие заяви, че може да получи по един камшик за всеки елен, който не му достига. Последва го измършавяла курва с пепеляво лице, обвинена, че предала сифилиса си на четирима войници на Тарли.

— Измийте й срамните части с луга и я хвърлете в тъмницата — заповяда Тарли. Докато стражите извличаха настрана хлипащата курва, лордът зърна Бриен зад тълпата, застанала между Подрик и сир Хюл. Изгледа я намръщено, но очите му не трепнаха в знак, че я е познал.

След това доведоха един моряк от галеаса. Обвинителят му беше стрелец от гарнизона на лорд Пъг, с превързана ръка и със сьомга на гърдите.

— Ако съизволи милорд, т’ва копеле заби камата си в ръката ми. Каза, че съм го мамел със заровете.

Лорд Тарли откъсна погледа си от Бриен, за да огледа двамата пред себе си.

— А ти мамеше ли?

— Не, милорд. Никога.

— За кражба ще ти взема един пръст. Излъжеш ли ме, ще те обеся. Да поискам ли да видя тия зарове?

— Заровете? — Стрелецът хвърли поглед към Пъг, но Негово благородие се беше зазяпал към рибарските лодки. Мъжът преглътна. — Може да… тез зарове ми носеха късмет, вярно, но…

Тарли беше чул достатъчно.

— Вземете му кутрето. Може да избере на коя ръка. За другия пирон — през дланта. — И стана. — За днес приключихме. Другите ги върнете в тъмницата, ще се разправям с тях утре. — Обърна се и махна на сир Хюл да излезе напред. Бриен го последва.

— Милорд — каза тя, щом застана пред него. Все едно че отново беше на осем години.

— Милейди. На какво дължим тази… чест?

— Изпратена съм да търся… — Бриен се поколеба.

— Как ще го намериш, като не знаеш името му? Ти ли уби лорд Ренли?

— Не.

Тарли претегли мълчаливо думите й. „Съди ме, както съди и онези другите“.

— Не си — най-сетне отрони той. — Само си го оставила да умре. Беше умрял в ръцете й, кръвта на живота му я бе наквасила.

Бриен потръпна.

— Беше магия. Изобщо не…

— Изобщо?! — Гласът му изплющя като камшик. — Да. Изобщо не трябваше да обличаш ризница, нито да стягаш меч. Изобщо не трябваше да напускаш бащиния си замък. Това е война, не е жътвен бал. В името на всички богове, трябва да те кача на някой кораб и да те върна в Тарт.

— Направете го и ще отговаряте пред трона. — Искаше й се гласът й да прозвучи храбро, но излезе тънък като на момиченце. — Подрик. В торбата ми ще намериш пергамент. Донеси го на Негово благородие.

Тарли взе писмото и го разви намръщен. Устните му замърдаха, докато четеше.

— Кралска работа. Каква работа? „Излъжеш ли ме, ще те обеся“.

— С-санса Старк.

— Ако момичето на Старк беше тук, щях да го знам. Бас слагам, че се е върнала в Севера. Ще се надява да намери убежище при някой от знаменосците на баща й. Дано само да избере подходящия, че…