Пир за врани

Бриен му отказа. Отказа на всички. Когато сир Оуен Инчфилд я награби една нощ и я млясна по лицето, тя го изрита и го събори по задник в готварското огнище. След това се погледна в едно огледало. Лицето й си беше широко, зъбато и луничаво както винаги, с големи устни и четвъртита челюст, толкова грозно. Единственото, което искаше, бе да е рицар и да служи на крал Ренли, а сега…

Не че беше единствената жена там. Дори войнишките курви бяха по-хубави от нея, а горе в замъка лорд Тирел всяка нощ вдигаше пир за крал Ренли и знатни девици и прелестни дами танцуваха на музиката на гайда, рог и арфа. „Защо сте толкова мил с мен?“, искаше й се да изкрещи всеки път, щом някой непознат рицар й направеше комплимент. „Какво искате?“

Рандил Тарли разкри загадката в деня, в който прати двама от ратниците си да я повикат в павилиона му. Младият му син Дикон бе подслушал четирима рицари да се смеят, докато оседлават конете си, и беше предал на баща си какво са говорили.

Имаха облог.

Каза й, че всичко го започнали трима от по-младите рицари: Амброуз, Рошавия и Хюл Хънт, от домашната му гвардия. Но щом се разчуло из лагера, и други се включили в играта. Всеки трябвало да заложи в надпреварата един златен дракон, а цялата сума да отиде у онзи, който й вземе девствеността.

— Прекратих това забавление — каза й Тарли. — Някои от тези… състезатели… са по-малко благородни от други и залозите се вдигаха всеки ден. Беше само въпрос на време, преди някой от тях да реши да вземе наградата насила.

— Но те са рицари — промълви тя стъписана, — помазани рицари.

— И благородници. Вината е у теб. Обвиненението я накара да трепне.

— Никога не бих… милорд, нищо не съм направила, за да ги окуража.

— Това, че си тук, ги окуражи. Ако една жена се държи като лагерна курва, не може да възразява, че се държат с нея така. Военният сбор не е място за девици. Ако държите на своята добродетелност и на честта на своя дом, ще смъкнете тази ризница, ще се върнете у дома и ще помолите баща си да ви намери съпруг.

— Аз дойдох да се бия — настоя тя. — Да бъда рицар.

— Боговете са направили мъжете да се бият, а жените — да раждат деца — каза Рандил Тарли. — Женската война е в родилното ложе.

Някой слизаше по стъпалата на мазето. Бриен избута настрана виното си, щом в „Гъската“ пристъпи дрипав мършав мъж с остро лице и мръсна кафява коса. Хвърли бърз поглед към тирошките моря ци, малко по-дълго го задържа на Бриен, след което отиде до дъската-тезгях.

— Вино. И да няма от оная твоя конска пикня в него, благодаря. Жената погледна към Бриен и й кимна.

— Аз ти плащам виното — подвикна тя. — За една дума. Мъжът я погледна през рамо, нащрек.

— Дума? Много думи знам аз. — Седна на столчето срещу нея. — Коя точно иска да чуе милейди, и Дик Чевръстия ще я каже.