Пир за врани
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пир за врани». Краткое содержание книги:
— Не са ги оковали. Чух, че имат всички удобства. Тя се изсмя горчиво.
— Виждал ли си ги? Той няма да ми разреши да ги видя, знаеш ли това?
— Говорили са за измяна, разпалвали са война.
— Лореца е на шест, Дорея на осем. Какви войни могат да разпалват? Но баща ми и тях затвори със сестрите им. Виждал си го. Страхът кара и силни мъже да правят неща, които иначе никога не биха нап равили, а баща ми никога не е бил силен. Арис, сърце мое, чуй ме заради любовта, която казваш, че изпитваш към мен. Никога не съм била безстрашна като братовчедките си, защото бях посята от по-слабо семе, но двете с Тиен сме на едни години и сме близки като сестри още от момиченца. Щом тя може да бъде затворена, може да затворят и мен, и то по същата причина… заради Мирцела.
— Баща ти никога не би направил това.
— Не познаваш баща ми. Разочаровала съм го още откакто съм дошла на този свят без мъжки член. Шест пъти се опита да ме ожени за беззъби сивобради старци, всеки по-презрян от предишния. Вярно, не ми е заповядвал да се оженя за тях, но самите предложения доказват колко ниско ме поставя.
— Все пак ти си неговата наследничка.
— Нима?
— Той те остави да управляваш Слънчево копие, когато се оттегли във Водните си градини, нали?
— Да управлявам! Не. Остави братовчед си сир Манфри за кастелан, стария сляп Рикасо за сенешал, икономите си да събират налози и данъци, които ковчежничката му Алайз Леидибрайт да брои, приставите си да пазят реда из града, съдиите да съдят и майстер Майлс да се оправя с писмата, неизискващи вниманието на самия принц. Над всички тях постави Червената пепелянка. За мен останаха пиршествата и веселията, да забавлявам видните му гости. Оберин навестяваше Водните градини веднъж седмично. Мен повикваше два пъти за година. Не съм наследникът, който иска баща ми, това го показа ясно. Законите ни го ограничават, но би предпочел мястото му да заеме брат ми, знам това.
— Брат ти? — Той я хвана под брадичката и вдигна главата й, за да се взре в очите й. — Не е възможно да говориш за Тристейн. Той е още момче.
— Не Трис. Куентин. — Очите й бяха дръзки и черни като грях, немигащи. — Разбрах истината още когато бях на четиринайсет, от деня, в който отидох в стаята на баща ми да го целуна за лека нощ и не го намерих. Майка ми го беше повикала, разбрах след това. Беше оставил запалена свещ. Когато отидох да я духна, видях недовършено писмо, писмо до брат ми Куентин, в Ирънууд. Баща ми казваше на Куентин, че трябва да направи всичко, което искат от него майстерът и учителят му по оръжия, защото „един ден ще седнеш на моето място и ще властваш над цял Дорн, а един владетел трябва да е със силен ум и тяло“. — По меката буза на Ариан се затъркаля сълза. — Думите на баща ми, написани от собствената му ръка. Врязаха се в паметта ми. Плаках до изнемога в онази нощ, и много нощи след това.
Сир Арис не се беше срещал с Куентин Мартел. Принцът бе осиновен от лорд Ирънууд на крехка възраст, служил му беше като паж, после скуайър, рицарството си дори бе получил от неговите ръце. „Ако бях баща, аз също щях да искам да ме наследи синът ми“. Но чу болката в гласа й и знаеше, че ако й каже какво мисли, ще я загуби.
— Може би си разбрала погрешно. Била си още дете. Може би принцът е казвал това само за да окуражи брат ти да е по-усърден.
— Мислиш ли? Кажи ми тогава къде е сега Куентин?
— Принцът е с войнството на лорд Ирънууд — предпазливо отвър на сир Арис. Това му беше казал престарелият кастелан още когато пристигна в Дорн. Майстерът с гладката като коприна брада го бе повторил.
Ариан възрази.
— Така иска да вярвам баща ми. Но имам приятели, които твърдят друго. Моят брат е прехвърлил тайно Тясното море, предрешен като прост търговец. Защо?
— Откъде да знам? Може да има сто причини.
— Или една. Знаеш ли, че Златната дружина е прекратила договора си с Мир?
— Наемниците винаги нарушават договорите си.
— Не и Златната дружина. „Думата ни е злато“, това е девизът им от времената на Горчива стомана. Мир е в навечерието на война с Лис и Тирош. Защо ще скъсват с договор, който им обещава добра плата и добра плячка?
— Може би Лис е предложил повече. Или Тирош.
— Не — отвърна тя. — За всяка друга наемна дружина щях да го повярвам. Повечето от тях ще сменят страната за половин петак. Златната дружина е друго нещо. Братство на изгнаници и синове на изгнаници, обединени от мечтата за Горчива стомана. Искат своя дом повече от всякакво злато. Лорд Ирънууд знае това не по-зле от мен. Предтечите му са яздили с Горчива стомана по време на трите Въстания на Блекфир. — Хвана ръката му и сплете пръстите си в неговите. — Виждал ли си някога герба на дома Толанд на Призрачния хълм?