Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Пръв те съзря пан Мелехович и той ти се притече пръв, а ние летяхме след него — отговори Володиовски.
Като чу това, Баша се обърна към младия липковец и му протегна ръка:
— Благодаря ти, ваша милост, за стореното.
Той не отговори нищо, само притисна ръката й до устните си, а после се наведе и като селянин прегърна смирено нозете й.
В това време все повече хоронгви пристигаха до брега на вдлъбнатината; битката беше свършена, та пан Володиовски само заповяда на Мелехович да устрои хайка за тия двайсетина татари, които бяха успели да се скрият от преследването, и веднага всички тръгнаха за Хрептьов. По пътя Баша още веднъж видя бойното поле от хълма.
Човешки и конски трупове лежаха на места на купчини, на места поотделно. По небесния лазур се носеха към тях със силен грак все по-многобройни орляци от гарвани, кацаха настрани и чакаха да се отдалечат войниците, които още се въртяха по равнината.
— Ето войнишките гробари! — каза Заглоба, като сочеше птиците със закривения връх на сабята си. — Щом ние заминем, тук ще пристигнат вълци с оркестър и със зъби ще бият камбани над тия покойници. Това е значителна победа, макар и нанесена над такъв негоден неприятел, защото Азба бей от няколко години върлуваше ту тук, ту там. Командирите го гонеха като вълк, но все напразно, докато най-сетне налетя на Михал и му дойде черният час.
— Азба бей убит ли е?
— Мелехович го настигна пръв и ти казвам, като го фрасна над ухото, сабята му стигна чак до зъбите.
— Мелехович е добър войник! — каза Баша. Сега тя се обърна към пан Заглоба:
— А ти, ваша милост, много ли се би?
— Не пищях като щурец, не скачах като бълха, нито като пумпал, защото такова удоволствие оставям на инсектите, но пък и не ме търсеха в мъха като гъба, за носа също никой не ме е дърпал, нито някой ми е духал в муцуната…
— Аз не те обичам, ваша милост! — отговори Баша, като издаде напред устни и неволно докосна розовото си носле.
А той я гледаше, усмихваше се и мърмореше, без да престане да я закача.
— Ти се биеше храбро — каза той, — офейкваше храбро, претъркулна се храбро, пък сега от болка в костите също така храбро ще се налагаш с булгур; а ние ще трябва да те пазим, да не би врабците да те изкълват заедно с твоята храброст, защото те са много лакоми за булгур.
— Ти, ваша милост, гледаш да направиш така, че Михал да не ме вземе при втора акция. Много добре разбирам!
— Напротив, напротив, ще го моля винаги да те взема за лешници, защото си тънка и клонът няма да се счупи под тебе. Боже мой, и това ми било благодарност! А кой увещаваше Михал да дойдеш с нас? Аз! Сега страшно се укорявам за това, особено като ми плащаш така за добрите чувства към тебе. Чакай! Отсега нататък бодили ще сечеш с дървена сабя на хрептьовския плац! Ето работа за тебе! Друга би прегърнала стареца, а това хапливо дяволче най-напред ме уплаши, пък сега още и се нахвърля срещу мене!
Без да мисли много, Баша веднага прегърна пан Заглоба, който се зарадва много на това и каза:
— Хайде, хайде! Трябва да призная, че все нещичко помогна за днешната победа, защото войниците се биха със страхотна ярост — нали всеки искаше да се покаже.
— Вярно — извика пан Мушалски. — На човек не му е жал да загине, когато го гледат такива очи!
— Vivat нашата пани! — възкликна пан Ненашинец.
— Vivat! — повториха стотици гласове.
— Дай й Боже здраве!
А пан Заглоба се наведе към нея и измърмори:
— След бременност!
И продължиха да пътуват весело, като подвикваха, сигурни, че вечерта ще има пир. Настана чудесно време. Тръбачите по хоронгвите засвириха, барабанчиците заудряха барабани и така с голяма врява влязоха всички в Хрептьов.
Двайсет и седма глава
В Хрептьов семейство Володиовски съвсем неочаквано свари гости. Пристигнал бе пан Богуш, който си бе избрал тук седалище за няколко месеца, за да преговаря чрез Мелехович с татарските ротмистри Александрович, Моравски, Творовски, Кричински и др., било то липковци или черемисовци, които бяха преминали на султанска служба. Към пан Богуш се бе присъединил старият пан Нововейски с дъщеря си Ева, най-сетне пани Боска, солидна дама, също така с дъщеря си, още съвсем младичката и много хубава панна Зоша.
Присъствието на жени в пустинния и див Хрептьов зарадва, но и още повече учуди войниците. Жените също така бяха учудени, като видяха пан командира и пани командиршата. Защото поради известността и страшната слава на пан Володиовски те си го бяха представяли като някакъв великан, който дори само с погледа си поразява хората, а Баша като грамадна жена с вечно намръщени вежди и дебел глас. Вместо това те видяха пред себе си дребен войник с любезно, добродушно лице — и също така дребна и розова като кукличка женичка, която с широките си шалвари и сабичката си напомняше по-скоро извънредно хубаво момче, а не възрастен човек. Домакините посрещнаха гостите с отворени прегръдки; Баша още преди представянето целуна сърдечно и трите жени, а после, когато й казаха кои са и откъде идат, тя рече: