Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Ами… ъъъ… да! Разбира се! — измънках почти уверено аз.
„О, Боже! — бях си помислили, оставяйки слушалката. — О, Боже, в какво се забърквам!“
Сега вече е твърде късно да бия отбой. Ето защо направих всичко възможно да убедя Дженис и Мартин, че няма нищо лошо в това историята им да се появи в „Дейли Уорлд“. (Добре де, ясно ми е, че „Дейли Уорлд“ не е от класата на „Файнаншъл Таймс“. Нито дори на обикновения „Таймс“. Но пък, от друга страна, напомних им аз, можеше да бъде и далеч по-лошо — можеше да бъде „Сън“, където да бъдат сбутани между снимките на някоя топлес манекенка и на Виктория „Пош Спайс“ Бекъм, нали така?)
За мой късмет те двамата явно са толкова зашеметени от усилията, които полагам заради тях, че, изглежда, изобщо не им пука в кой вестник ще излезе статията ми. А когато им казвам, че по обяд от Лондон ще пристигне фотограф, за да ги снима, реагират така, сякаш самата Кралица на Великобритания ще им окаже честта да ги посети.
— Господи, косата ми! — възкликва Дженис, като се оглежда критично в огледалото. — Ще има ли време да извикам Морийн да ми я пооправи?
— Твърдо не — заявявам категорично, но веднага бързам да добавя: — Прическата ти е прелестна, наистина. Пък и от вестника искат да изглеждате колкото се може по-естествено и непринудено. Почтени, обикновени хора… каквито сте си.
Оглеждам дневната, за да подбера някои „по-сърцераздирателни“ детайли, които да включа в статията си.
„Върху полираната до блясък полица над камината гордо се кипри изпратената от сина им поздравителна картичка по случай предстоящата годишнина от сватбата им. Тази година обаче Мартин и Дженис Уебстър няма да празнуват.“
— Трябва да се обадя на Филис! — възкликва Дженис. — Няма да повярва на ушите си, като й кажа!
— Да си бил случайно професионален войник или нещо подобно? — питам замислено Мартин. — Или… или… пожарникар примерно? Изобщо… нали разбираш… преди да станеш търговски пътник?
— Май не, Беки — отговаря Мартин и сбърчва чело, нажален, че му се налага да ме разочарова. — Бил съм само в организацията „Млади кадети“ в училище.
— Ммм, чудесно — възкликвам. — Това също ще ми свърши работа.
„Мартин Уебстър погалва с пръсти окачената на стената кадетска връзка, която е носил с такава гордост като младеж. Целият му живот е преминал в усилен труд и служба на обществото. Сега, когато вече е пенсионер, би трябвало да може да се наслаждава на заслужен отдих и признание.
Но тлъстите финансови плъхове са ограбили спестяванията му. «ДейлиУорлд» пита…“
— Фотокопирах ти всички документи, с които разполагаме — казва ми Мартин. — Цялата тази бумащина. Не знам дали ще ти е от полза, но…
— О, благодаря — поемам купчината листове, които ми подава. — Ще ги прегледам най-внимателно.
„Когато почтеният и чистосърдечен Мартин Уебстър получава писмо от «Флагстаф Лайф» с настойчив съвет да прехвърли спестяванията си към друг фонд, той го прави, защото е убеден, че маститите финансови експерти, на които е поверил парите си, знаят най-добре кое е в негов интерес.
Две седмици по-късно Мартин открива потресено, че същите тези експерти са го измамили и са го лишили от възможността да спечели 20 000 лири стерлинги.
«Жена ми се разболя, като разбра за станалото — сподели Мартин пред „Дейли Уорлд“. — Състоянието й много ме тревожи!»“
— Дженис? — питам уж между другото аз. — Добре ли си? Да не ти е зле… или нещо подобно?
— Малко съм нервна, да си призная — казва тя, като отклонява за миг поглед от огледалото. — Така е всеки път, като ме снимат.
„Нервите ми са опънати до скъсване — споделя мисиз Уебстър с треперещ глас. — Никога, през целия ми живот, не съм се чувствала така отвратително предадена и измамена.“
— Е, мисля, че събрах достатъчно материал — казвам, като изключвам диктофона и ставам. — Вероятно ще се наложи МЪНИЧКО да попроменя нещата от записа, за да стане историята по-четивна. Не възразявате, нали?
— Не, разбира се! — възкликва Дженис. — Пиши, както сметнеш за добре, Беки! Имаме ти пълно доверие.
— Какво следва сега? — пита Мартин.
— Отивам да се обадя и да поговоря с хората от „Флагстаф Лайф“ — обяснявам му аз. — Да изслушам защитата, един вид.
— Защита ли? Каква защита?! — възмущава се Мартин. — Нищо не може да оправдае начина, по който постъпиха с нас!