Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Помислих си, че ще е добре да поразровя малко тази история с фондовете — обяснявам шепнешком на Мартин. — Има нещо в нея, което не ми харесва.
— Отговор А. Браво! И аз така си мислех! — провиква се изведнъж Дженис въодушевено.
— Чудесно, скъпа! — отвръща й Мартин, ровейки в едно от чекмеджетата на секретера до нас. — Ето, заповядай — добавя той, като ми подава писмото. — Статия ли се каниш да пишеш или какво?
— Вероятно — отговарям. — Имаш ли нещо против да го взема?
— Не, разбира се — свива рамене Мартин. — Вземи го.
— Шшшт! — обажда се отново Дженис. — Разсейвате ме!
— Ами добре тогава — прошепвам. — В такъв случай аз ще… няма да ви преча повече.
— Це! Це! — изкрещява изведнъж Дженис. — Не е А, бе глупако!
— И… благодаря за шерито — добавям, като го доизпивам на един дъх и потръпвам от разлялата се в гърлото ми пареща сладост.
Оставям чашата си на близката секция и излизам на пръсти от дневната.
Половин час по-късно, седнала пред бюрото в детската ми стая, прочитам за не знам кой си пореден път писмото от „Флагстаф Лайф“ и вече съм напълно убедена, че в цялата работа има нещо гнило. Вероятно стотици инвеститори са решили да прехвърлят спестяванията си към този техен новоизмислен фонд, поблазнени от предложението им да получат като подарък старинен стенен часовник… и така са пропуснали възможността да спечелят значително от сделката между двете банки. И най-важното — колко ли пари е спестила „Флагстаф Лайф“ с този номер? Изведнъж си давам сметка, че наистина искам да разбера каква е играта. И нещо повече — осъзнавам, че действително ми се иска да напиша статия по този въпрос. Всъщност, за първи път през живота си изпитвам жив интерес към някаква финансова тема.
Същевременно обаче не искам материалът ми да излезе в мижавото „Успешно спестяване“.
Изваждам от портфейла си визитката на Ерик Форман, в чийто горен край с едър шрифт се мъдри директният му номер. Миг-два я гледам нерешително, после отивам до телефона и бързо набирам цифрите, преди да ме е обхванало малодушие.
— Ерик Форман, „Дейли Уорлд“ — избумтява гласът му в слушалката до ухото ми.
О, Боже?! Наистина ли ще го направя?
— Здрасти — измънквам нервно. — Не знам дали ме помните, но… Ребека Блумууд от „Успешно спестяване“. Запознахме се на пресконференцията на „Сакрум“.
— Точно така. Помня те, разбира се — въодушевява се той. — Как си, скъпа?
— Добре съм — отговарям и стисвам още по-здраво слушалката. — Абсолютно. Ъъъ… Чудех се дали още върви рубриката ви „Можем ли да имаме доверие на онези, които се разпореждат с парите ни?“
— Разбира се, и то редовно — отговаря Ерик Форман. — Защо?
— Ами защото… — преглъщам тежко, преди да изстрелям: — Имам материал, който вероятно ще ви заинтересува.
Седемнадесет
Никога преди не съм бачкала толкова яко по написването на някоя статия.
Но пък и никога преди не ми се е налагало да се вмествам в толкова кратък срок. В „Успешно спестяване“ разполагаме с цял месец, за да си предадем материала за броя — и непрекъснато мрънкаме, че времето не ни стига. Затова и когато Ерик Форман ме попита „Можеш ли да го напишеш до утре?“, отначало си помислих, че се шегува и му отговорих почти през смях „Да, разбира се!“ За малко да добавя закачливо „Всъщност, след пет минути ще ти го пусна по факса!“, но съвсем навреме си прехапах езика. Защото в същия миг осъзнах, че той говори напълно сериозно. Напълно сериозно!!
Така че рано-рано на другата сутрин се озовавам при Мартин и Дженис с бележник и диктофон, за да запиша съвсем точно цялата информация във връзка с техните спестявания и инвестиции, като същевременно — по съвет на Ерик — се опитвам да им изкопча колкото се може по-сърцераздирателни подробности.
— Трябва да събудиш интерес към човешките съдби — беше ми казал той по телефона предната вечер. — Нямаме нужда от скучни финансови репортажи. Накарай ни да изпитаме състрадание към тях. Разплачи ни. Обикновени трудови хорица, които са си въобразявали, че могат да разчитат на дребните си спестявания за старини. И най-безскрупулно са били ограбени от тлъстите финансови плъхове. Къде живеят и какво представлява домът им?
— Ъъъ… Самостоятелна двуетажна къща в Съри… с четири спални и с…
— Това в никакъв случай не го пиши, за Бога! — бе изгърмял гласът на Ерик в ухото ми. — Искам почтени, бедни и горди хорица. Никога не са взели и пени от държавата. Цял живот са се трудили здравата и са разчитали само на себе си. Спестявали са, за да не опират до социални помощи и на старини. Поверили са парите си на уж заслужаваща доверие финансова институция. Която обаче им се е изплюла в лицето. — Той бе замълчал за миг, а долитащите откъм слушалката звуци ме накараха да си представя, че си чисти зъбите с нокът. — Такъв тип материал ми трябва. Мислиш ли, че ще можеш да се справиш?