Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
След като приключваме с обяда, излизам в градината с един от каталозите за търговия по пощата, които мама получава с купища. Сядам да го разгледам на пейката до ябълковото дърво. След малко чувам глас откъм оградата към съседите и вдигам поглед. Над нея се е привел Мартин. Хммм. Точно в този момент не съм особено склонна да разговарям с него.
— Здрасти, Беки — казва той тихо. — Добре ли си?
— Чудесно, благодаря — отвръщам сухо.
„И не си падам по сина ви“, изкушавам се да добавя. Но знам, че не би имало никакъв смисъл, защото Мартин и Дженис няма да ми повярват, ами ще решат, че просто съм изпаднала в стадий на отричане, нали така?
— Беки! — възкликва Дженис, която се появява на оградата до Мартин, с градинарска лопатка в ръка. — Чухме за твоя… преследвач — шепнешком добавя тя.
— Това е криминално деяние — заявява ядосано Мартин. — Мястото на такива хора е в затвора!
— Ако можем с нещо да помогнем… — предлага Дженис. — Само ни кажи какво и ще го направим.
— Ама не, добре съм, наистина — отвръщам, вече малко по-благоразположена към тях. — Искам само да поостана известно време тук. Да се махна от цялата онази лудост.
— Правилно — казва Мартин. — Мъдро решение. Умно момиче си ни ти.
— Точно тази сутрин казвах на Мартин, че трябва да си наемеш бодигард — отбелязва Дженис.
— И да знаеш, малко предпазливост никога не е излишна — отбелязва Мартин. — Особено в наши дни.
— Цената на славата — казва Дженис и клати съкрушено глава. — Цената на славата.
— Както и да е — опитвам се да отклоня разговора от темата за моя преследвач. — А вие как сте?
— О, добре сме, добре сме и двамата, предполагам — отвръща Мартин.
С изненада откривам известна изкуствена приповдигнатост в тона на гласа му. Настава мълчание. Попоглеждам към Дженис, която смръщва вежди и лекичко врътва глава.
— Сигурно сте доволни от новината — подхвърлям ведро. — За „Флагстаф Лайф“, имам предвид.
Отново настава мълчание.
— Е, можеше и да бъдем — отвръща доста мрачно Мартин.
— Но пък кой ли можеше да го предвиди — отбелязва Дженис, като свива рамене. — Така е то в живота. Всичко е въпрос на късмет.
— В какъв смисъл? — питам озадачено. — Всички инвеститори ще получат доста солидна сума, доколкото разбрах.
— Изглежда, че… — потърква с длан лицето си Мартин — …нашият случай не е такъв.
— Но… защо?
— Мартин им се обади днес сутринта — започва да ми обяснява Дженис. — За да разбере колко точно ще вземем. Защото във вестниците пише, че дългосрочните инвеститори ще получат ХИЛЯДИ. Но… — Тя млъква и поглежда Мартин.
— Но какво? — питам, обзета от тревожно предчувствие.
— Изглежда, че сме отпаднали от класацията — отбелязва Мартин мрачно. — Защото сме прехвърлили инвестициите си в друг фонд. Ако бяхме си останали в предишния, щяхме да… — Мартин се покашля с неудобство. — Всъщност, пак ще получим НЕЩИЧКО… някъде около стотина лири.
Зяпвам го неразбиращо.
— Но вие се прехвърлихте само преди… преди…
— Преди две седмици — казва Мартин. — И точно в това е иронията. Да бяхме поизчакали само още мъничко… Но каквото било, било. Няма никакъв смисъл да се хленчи след дъжд качулка — довършва той примирено и се усмихва на Дженис, която също му се усмихва.
А аз отклонявам поглед встрани и прехапвам устни.
Изведнъж усещам в душата ми да се промъква гаден хлад. Защото те решиха да прехвърлят парите си въз основа на моя съвет, нали така? Попитаха ме дали да се прехвърлят към друг фонд и аз ги посъветвах да го направят. Но като се замисля сега… не бях ли подочула вече нещо за предстоящата сделка с „Флагстаф Лайф“? О, Боже! Възможно ли е да съм знаела какво ще се случи? И да съм могла да предпазя Мартин и Дженис?
— Никой не би могъл да знае предварително за подобни неща — казва Дженис и утешително слага ръка върху рамото на съпруга си. — Държат ги в тайна до последния момент, нали, Беки?
Гърлото ми е твърде свито, за да й отговоря. Сега вече много добре си спомням всичко. Първо Алиша спомена за предстоящото придобиване на „Флагстаф Лайф“. В деня, преди да дойда да видя мама и татко. А после и Филип каза нещо по този повод в офиса. Нещо за това, че инвеститорите във „Флагстаф Лайф“ ще спечелят добре от цялата работа. Само че… аз всъщност не го и слушах какво говори. Точно тогава бях заета с друго… лакирах си ноктите.
— Казаха, че сме щели да вземем двадесет хиляди лири, ако сме били останали — казва Мартин унило. — Лошо да ти стане, само като си го помислиш. Но въпреки всичко, Дженис е права. Нямаше как да знаем. Никой не е знаел какво се готви.