Игра на часове

— Как изобщо се свърза с него?

— Знаех, че работи в кабинета на Силвия, макар че не се познавахме лично. Веднъж ходих там след контузия на гръбнака. Силвия ми предписа болкоуспокояващи и те постепенно се превърнаха в необходимост, но когато лечението приключи, тя спря рецептите. Аз обаче вече бях пристрастена. Знаех, че Силвия държи в кабинета си такива лекарства. Усещах що за личност е Кайл — готов и способен да извърши всичко за пари. А знаех, че медикаментите от аптека са далеч по-безопасни от всичко, което може да се набави на улицата. Освен това нямах желание да се свързвам с истински наркопласьор. Избрах за срещите, „Афродизиак“, защото бях ходила там да вечерям с позната и знаех, че дават стаи, без много да разпитват.

— А не смяташ ли, че той е разбрал коя си? Сигурно те е виждал в кабинета на Силвия.

— Винаги носех очила и шал, стоях в сянка и говорех колкото се може по-малко. Ако ме беше познал, сигурна съм, че би опитал да ме изнудва.

Докато тя говореше, Кинг я наблюдаваше много внимателно. Доротея забеляза това и пребледня.

— Знам, че не изглежда добре, Шон.

— Положението е много лошо, Доротея. Еди знае ли?

— Не! Моля те, не бива да му казваш. Бракът ни не е от най-добрите, но все пак държа на него, а това ще го убие.

— Нищо не мога да обещая, Доротея. А сега искам да знам къде беше снощи.

— Тук.

— Еди може ли да потвърди? — попита Мишел. — Той се прибра рано от представлението.

— Откъде знаеш? — попита Доротея.

Мишел се смути.

— Двамата с Чип Бейли отскочихме до Мидълтън да гледаме сражението. Чип трябваше да си тръгне по-рано и Еди ме докара обратно. Каза, че няма да остане за втория ден от битката.

Доротея я изгледа с подозрение, после каза:

— Е, снощи не беше тук. Сигурно е бил в ателието. Понякога спи там.

Мишел отвори уста да каже нещо, но се сдържа.

— Значи нямаш алиби — констатира Кинг. — Разговарях по телефона с хотел „Джефърсън“ в Ричмънд. Не си отсядала там вечерта, когато убиха Боби. Вероятно и ФБР вече е наясно с този факт. В „Афродизиак“ ли беше?

— Да. Кайл ми донесе лекарствата около десет вечерта.

— Каква ирония на съдбата.

— Защо?

— Той беше твоето алиби за убийството на свекъра ти, но сега е мъртъв. Тъй че ако не те е видял още някой в клуба, вече си заподозряна за две убийства.

Доротея се хвана за главата и зарида. Накрая Мишел стана, отиде в кухнята и се върна с мокра кърпа.

— По-спокойно, Доротея — каза Кинг. — Смъртта на Кайл още не е обявена за убийство. Може да е просто свръхдоза. Или дори самоубийство.

— Не си представям човек като него да посегне на живота си. Макар да не го познавам много добре, по всичко личеше, че твърде силно държи на житейските удоволствия. — Доротея избърса лицето си с кърпата и погледна Кинг. — А сега какво ще правим?