Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Добре, че момичетата ни оставиха сами - отбеляза Пърси. - Вероятно трябва да поговорим за нещо не дотам приятно.
Чарли издиша дима от първата в живота си пура и се запита какво ли е да се мъчиш така всеки Божи ден.
- Докато бяхме с Дафни в Индия - продължи домакинът, - срещнахме случайно онзи негодник Трентам. - Чарли се задави с дима, но наостри уши, когато Пърси започна да му описва разговора, който е провел с Трентам. - Заканата му, че „няма да остави тая работа току-така“, може да не доведе до нищо, Дафни обаче е на мнение, че трябва да си наясно с положението.
- Но какво бих могъл да направя! - възкликна другият мъж и тръсна в сребърния пепелник дългото стълбче пепел точно преди тя да е паднала на земята.
- Подозирам, че не можеш да направиш много - съгласи се Пърси. - Но все пак помни, че който е предупреден, е въоръжен. Трентам трябва да се прибере всеки момент в Англия, майка му разправя на всеки срещнат, че на сина и са му предложили много добра работа в Сити, затова той бил жертвал кариерата си във войската. Съмнявам се някой да и вярва, пък и повечето свестни хора са на мнение, че Сити не е място за типове като Трентам.
- Как мислиш, да кажа ли на Беки?
- Недей - отвърна другият мъж. - Всъщност и аз не съм споменавал пред Дафни, че съм срещнал още веднъж Трентам в офицерския клуб. Защо да притесняваш Беки с излишни подробности? От разговора си с нея тази вечер разбрах, че и бездруго се е нагърбила със сто неща.
- Да не говорим пък, че и предстои да ражда - допълни Чарли.
- Точно така - съгласи се домакинът. - Засега не я занимавай с това. Дали да не отидем при дамите?
Докато пиеха бренди в поредното помещение, пълно с предци, включително с малък маслен портрет на Чарли Красавеца33, Беки слушаше как Дафни описва американците: били големи симпатяги, но си били и доста смотани, африканците пък били пълна скръб. Но най-загубени и се сторили индийците, например онзи дядка, дето ходел на заседания на правителството, омотан в покривка за маса.
- За кого говориш, да не би за Ганди? - попита Чарли, който сега пафкаше по-самоуверено с пурата. - Лично аз го смятам за твърде интересен.
Докато се връщаха на Гилстън Роуд, Беки не млъкна - бързаше да сподели клюките, които бе чула от Дафни. Чарли разбра, че двете жени не са зачекнали темата за Трентам и за заплахата, която той би могъл да представлява.
През нощта спа неспокойно - отчасти заради многото храна и алкохол, които бе погълнал, но главно защото мислите му прескачаха от подполковника, кой знае защо, решил да напусне фирмата, към Трентам, който всеки момент щеше да се върне в Англия.
В четири часа стана, облече набързо най-старите си дрехи и се отправи към тържището, нещо, което и досега се стараеше да прави поне веднъж в седмицата, доскоро убеден, че в „Тръмпър“ няма човек, който да познава „Ковънт Гардън“ по-добре от него - неотдавна обаче се бе натъкнал на пазара на търговец - Нед Денинг, който успя да му пробута две-три щайги презряло авокадо, а след ден някак го предума да купи щайга портокали, които изобщо не му трябваха. На третия ден Чарли реши да стане много рано и да прави, да струва, но да отстрани веднъж завинаги този човек от тържището.
Следващия понеделник Нед Денинг вече работеше във фирма „Тръмпър“ като първи управител на бакалията.
Тази заран Чарли намери добра стока, с която да зареди магазините на номера сто трийсет и едно и сто четирийсет и седем, а след час Боб Мейкинс дойде с новия пикап, за да ги върне с Нед на Челси Терас.
След като пристигнаха в магазина за плодове и зеленчуци, Чарли помогна да разтоварят и да подредят стоката, сетне, малко след седем, се прибра вкъщи за закуска. Реши, че още е раничко да звъни по телефона на подполковника.
Готвачката му донесе яйца с бекон, които той подели с Даниъл и бавачката. Беки не слезе за закуска - още не се бе възстановила от последиците на обилната вечеря у Дафни.
Докато се хранеха, Чарли почти през цялото време отговаряше с радост на безкрайните, несвързани помежду си въпроси на Даниъл, докато бавачката не грабна малчугана и въпреки че той се задърпа, не го качи в детската стая. Чарли махна капачето на красивия старовремски джобен часовник. Беше осем без нещо, но той вече не издържаше, затова отиде в антрето, вдигна слушалката на телефона и помоли телефонистката да го свърже с Кензингтън 1729.
- Търся подполковника - рече младежът след малко.
- Ще му предам, че се обаждате вие, господин Тръмпър - прозвуча в отговор.
Чарли се развесели при мисълта, че когато говори по телефона, винаги го познават по акцента.