Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
В действителност този факт не се отнасяше само за Университета, напоследък множество хора от Америка, Канада, Италия, Англия, Испания кандидатстваха за българска карта, която им даваше право да работят и да живеят на територията на България, но това е отделна история.
МИХАИЛ:
Литературният критик бягаше през площадката пред хотела, а Михаил го следваше. Тъпото копеле беше направило голямата грешка да заяви на самбиста, че книгите му не са литература, това беше казал малоумникът. И сега Мишо, който както винаги беше леко пиян, го гонеше, за да му нашока репата. Нямаше да го бие много, нямаше да има „Облакът атлас“ моменти, максимум да му отвърти няколко шамара, това беше планът, но винаги откачаше, когато някой псевдоинтелектуален чекиджия тръгнеше да му обяснява какво било литература и какво не. Последно беше бутнал в басейна някаква тъпа овца, изрекла хипертъпотия от сорта на „енергийноинформационната плътност“. Алооу, този начин на мислене и говорене остана в старото образование, онова образование, което беше предназначено да ти измие мозъка, а не да те научи да разсъждаваш. Най-обичаше глупави и самовлюбени хора, принадлежащи към дребнички, затворени и самохаресващи се общества, да му правят оценки.
Догони глупака, подсече го и се засмя, когато след доста неуспешен лупинг критикът се приземи в една леха с рози. Толкова жалко изглеждаше, че се отказа да го шамари. Обърна се и тръгна към хотела, където партито всъщност беше в негова чест.
АНТОН:
Тонката се усмихна, когато чу какво казва студентката на приятелката си. Бяха седнали на една пейка зад него, но не го виждаха, защото между тях имаше гъст розов храст.
- Той е уникален, всички мадами са влюбени в него. Единственият човек в света е, който е професор по философия и същевременно световен шампион по тайбокс. Уникален човек, има невероятно чувство за хумор, трябва да го чуеш само как приказва. Половината време е в София и изнася лекции тук, през другото време живее в имението си в Тайланд, където е семейството му, женен е за местна мацка, имат две деца. Там пише трудовете си и тренира. Аз смятам тези дни да се пробвам, не мога да мисля за друго, направо полудявам...
Тонката поклати глава, пак се засмя, отхапа от сандвича си и отново се зачете в книгата, която държеше. Беше „Малки богове“ на Пратчет, сигурно за петдесети път я четеше и не можеше да й се насити. Всеки път откриваше нови и нови неща, ненапразно сър Тери му беше любимият писател. Той все пак е най-великият и най-истинският философ.
ЗДРАВКО:
„Добре работят тези нови италиански работници“, мислеше си Здравко, докато яздеше огромния кон от немска порода, който специално си беше поръчал, защото повечето местни кончета се озъбваха, когато ги яздеше, а пък и под него изглеждаха като понита. Този обаче беше идеален, тамън по мярка му идваше. Още от дете си беше мечтал да язди така из ранчото и ето че сега мечтата му се бе сбъднала. Съвсем различно беше да яздиш, много по-яко, отколкото да бръмчиш с някой джип.
След десетина минути езда стигна до тентата, под чиято сянка завари брат си да разговаря на френски с няколкото новопостъпили агрономи, които бяха наели, защото определено разбираха от лозя, а на тях всеки нов опит или рационализация им бяха добре дошли. Все пак не се гледаха толкова лесно хиляди декари лозя.
- Брат ми, наред ли е всичко? - попита Здравко, без да слиза от коня, и кимна за поздрав на французите.
Брат му се изправи и за малко да събори тентата, беше все пак над два метра, но се усети и се приведе в последния момент. Французите се разсмяха, но в смеха им се долавяше страхопочитание, защото дори и сега, след няколко седмици работа в това огромно стопанство, още се стъписваха от размерите и външния вид на братята. Повече приличаха на борци от най-тежката категория или на опасни бандити, но не можеше да се отрече, че бяха изумително добри фермери и бизнесмени. Все пак продукцията им се беше прочула из цял свят.
- Всичко е наред, Здравец, говорим си тук с тези любезни господа дали да не сменим схемата на капковото напояване, защото тази година количеството на валежите е нехарактерно за сезона. Какво мислиш по този казус?
- Доверявам се на опита ти, братко, действай по твоя преценка. Искам обаче догодина на изложенията за вино да вземем повече медали от тази, нали сме се разбрали!
- И аз така искам, и аз така искам. Мисля и че несъмнено ще успеем. - Каза нещо на френски и агрономите енергично закимаха. - Ето и господа агрономите потвърдиха.
- Много добре - усмихна се Здравко и на тази светлина малко заприлича на Арнолд Шварценегер. - Сотир къде е, не ми вдигна преди малко?