Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Първо вървеше кратка справка: адресни данни за Минчев и Шапиро. „… Шапиро Валентин Маркович. 800 долара за информация за общинския договор. По-нататъшното сътрудничество изглежда безперспективно…“ — никакви подробности. „1 юли. Шапиро. Х.“ — а това е кратко и ясно.
„… 15 май… 10:37. Обектът влезе в кметството. 10:51. Прие го заместник-началникът на отдел «Здравеопазване» С. Е. Правоглазов. Приложен запис…
Минчев: Добър ден.
Правоглазов: Господин Минчев! Аз съгласувах вашия въпрос в отдел «Образование». Всичко е според уговорката. Има финансиране за Тимирязевски окръг. Тринайсет училища, това са примерно хиляда полилея.
Минчев: Добре, макар да не е съвсем това, за което се уговаряхме. Разговорът беше за деветнайсет училища от Тимирязевски окръг, това са хиляда и триста хиляда и четиристотин полилея. А какво става с Бутирка и Марфино?
Правоглазов: В общинското управление възникнаха малки финансови проблеми. Има недостиг примерно на петстотин хиляди. Но дори да се уреди, едва в средата на ноември може да се приеме положително решение при благоприятни отзиви на специалната съвместна комисия на нашия департамент и тимирязевския отдел «Образование».
Минчев: Мисля, че въпросът с недостига на финансиране ще се реши без проблеми. Но ноември категорично не ми върши работа. Прекрасно разбирате, че по време на учебната година в училищата не е възможно да се работи нормално. В най-добрия случай само в почивните дни или нощем. Аз съм готов да разгледаме въпроса за разширено финансиране, но при условие че с Бутирка и Марфино всичко бъде решено не по-късно от средата на юли, за да успея да завърша работата за началото на септември. И трябва да стигнем ниво четири хиляди полилея, това е условието, при което ще мога да изпълня всички поети ангажименти, както се бяхме уговорили.
Правоглазов: Добре, ще се постарая да ви помогна. Мисля, че допълнителното финансиране ще е някъде осемстотин-деветстотин хиляди. Вдругиден лично ще ви телефонирам и ще съобщя точната цифра…“.
Имаше запис и на разговора в общинския отдел „Образование“, само че Минчев се държеше значително по-нагло. А също и запис на песни под душа (изглежда, Минчев е любител на поп парчетата, особено на Губин и Алсу, но не е умеел да пее) и цинизми с момичето, което разнася пица из офисите. Най-любопитните сведения се отнасят за 25 май.
„… 14:55. Офисът на Чинчов, стенограма (в офиса има ремонт, затова качеството на записа е ниско), не успях да установя събеседника, вероятно е един от служителите.
Минчев: Вчера… Този… Правоглазов! Дори върна мангизите! Представяш ли си, а?! Бил имал проверка, моля ти се! Някаква… била ме наклепала! А мен…?! А пък днес съвсем случайно научих, че «Лукс» има договор за нашия проект с училищата! Да… кой е този «Лукс»?!
?: Съвместно…
Минчев: Абе знам! Нямат никакви мощности, те в мазето ли ще сглобяват полилеите?
?: Имат цех в базата на научноизследователския институт «Газапарат», правят хиляда и петстотин месечно, проверих. Планират разширение и…
Минчев: Добре де, това с училищата е мижава работа, в края на краищата там не можеш да се разгърнеш. Но току–що… (В Южно) Бутово!
?: Как?! За пет хиляди полилея?! Кой?
Минчев: «Променерго»! Ако зад това стои пак «Лукс», значи със сигурност ни предава някаква… от нашите! Иначе вече не знам какво да мисля. Просто…“.
Разбира се, много любопитно, но нищо ново.
Денис надникна в мазето при Макс. Там кипеше работа и не се виждаше краят й. Той се върна в кабинета си, прегледа пак записите, сръбна от чая, уби още един час, пак надникна при Макс и реши, че трябва да остане, в противен случай те никога няма да свършат. На всеки две минути Макс и Милявски казваха: „Вече край!“ — и така продължи повече от два часа. След поредното подобно изказване Милявски неочаквано стана и си облече „билайновския“ камуфлаж.
— С една дума, не съм бил тук, нищо не сте видели, окей?
— Е? — поинтересува се Денис, след като нетърпеливо изпрати с поглед експерта.
— Хайкин е изкупил цялото предприятие на Тарасенков — измърмори Макс. — Не ми виси над главата, сега ще го форматирам като хората и ще ти го донеса!
Все пак Денис остана и започна да чете онова, което успяваше да види през рамото на Макс.
Макс трябваше да се примири и мимоходом да прави пояснения:
— С една дума, тук отначало са отчетите за външното следене на Хайкин, след това външното следене на Хайкин изчезва яко дим и тръгват отчети вече за него от наблюдението на Тарасенков. Това е, сядай и чети.