Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Денис Грязнов.
1 юли
В кабинета при Денис свойски влезе човек на зряла възраст, ако се съди по походката, облечен с фирмена блуза с невероятни размери, дълги ръкави и надпис „Билайн“ — можеше да стане дори на борец по сумо. На главата носеше огромна шапка във вид на мобилен телефон, който изцяло скриваше лицето му, в ръката си държеше обемисто куфарче.
— Свалям ви шапка! — Денис се усмихна и кимна към един стол. — Вие сте първият търговски агент за годината, който успява да проникне в „Глория“. Видяхте ли надписа на входа? „Гарантираме безплатна лоботомия на представителите на канадските и други подобни компании.“ Обещавам ви, че това няма да важи за вас, ако разкажете как успяхте да се промъкнете. Дори ще взема вашия ценоразпис.
— Елементарно! — Агентът свали телефона от главата си и се превърна в експерта Милявски. — Казах, че съм клиент, а това е маскировката ми. Ама че пече навън! — Той настървено съблече тениската, избърса мокрото си лице с кърпичка, премести креслото в ъгъла — да е по-близо до климатика — и започна да си вее със същата кърпичка. — Минавах наблизо, рекох да се отбия за минутка — произнесе той, след като малко си отдъхна.
— Кафе или чай? — предложи Денис, като се направи, че нищо необикновено не се е случило — посетител като посетител, просто носи телефон на главата си, всичко е напълно делнично.
— Не, благодаря, след това. Ако питате честно — сладолед искам. Домашен.
Денис размаха ръце. „Щом кафето ще е след това, значи хич няма да е за минутка, така трябва да го разбирам.“
— Чух, че сте имали честта да се запознаете с легендарния Вениамин Аркадиевич Тур?
Милявски се настани по-удобно и с това потвърди предположението, че предстоящият разговор няма да е за минутка. Постави куфарчето върху коленете си, но не бързаше да вади нищо от него. „Даде да се разбере, че не е дошъл с празни ръце. Но не благоволи да премине веднага към въпроса, реши първо да направи експрес допитване дали може да ми се довери. Нека, нека. Интересно дали Тур има отношение към това, или го каза просто така, между другото?“.
— А Тур — той е голяма работа! — каза Денис с чувство.
— Има какво да разказвам на внуците.
— Да — промърмори Милявски и се усмихна на нещо свое. — Вениамин Аркадиевич не е кой да е… Да!… А аз имам малък проблем. Дори не ми е удобно да говоря. С една дума, на единия компютър, иззет от нашите общи познати бийтълси се задейства вирус. А аз не го забелязах навреме. Част от информацията се загуби, не че е толкова много, но все пак не е приятно. Знам, че точно от този компютър копирахте нещо. По-точно всичко наред.
— Всъщност не всичко, а каквото се събра на диска. — Денис също се разположи по-удобно в креслото и даде да се разбере, че е готов да слуша по-нататък и е възприел историята с вируса по съответния начин — като предлог и нищо повече. Милявски няма да прави маскарад заради такава дреболия. Понеже гостът мълчеше, Денис добави за всеки случай:
— За бога! Не е проблем, както казва един мой познат. Макс ще ви запише всичко, което имаме по „Бийтълс“.
— Е, какво, много се радвам, че не отказвате да сътрудничите на официалното следствие. Май вече ще пия чай. — Милявски направи пауза, за да може Денис да каже на секретарката си, но поради отсъствие на такава Денис собственоръчно пусна чайника. — Апропо, а официалното следствие също ли си сътрудничи с вас? Добросъвестно или само когато сметне за нужно?
Денис сви неопределено рамене, направи се, чене разбира същността на въпроса. „Знаете ли, уважаеми господин експерт?! Това вече е нахалство. Ако имате да казвате нещо — говорете. Иначе вървете на друго място да душите неизвестно какво с непонятни цели.“
— На единия компютър, на Ратников, се намери чертеж на робота килър от Покровско-Глебово — поясни Милявски. — Наистина е чернови вариант, но въпреки това… Дудинцев нищо ли не ви е казвал?
„А така! Излиза, че Тарасенков е приел смъртта от ръцете на агрегата, изготвен от собствената му кантора. Тоест… Образецът не е сериен — експериментален е и не са го пробвали върху котки. Значи производителят е трябвало да отговаря за бойното приложение. Тоест…“.
— Да! — Милявски кимна и вдигна високо веждите си. — Да, и още веднъж да! Тук има над какво да се помисли. Такъв проект не може да мине незабелязан, той трябва да бъде ръководен от шефа на организацията. Лично от Тарасенков. От началото и до края. Да не говорим пък за премиерата! Но в случая имаме противоречие, не намирате ли?