Перфектно отмъщение [bg]

— Единият се казва Сет Коул, онзи, дето наскоро купи „Джетс“, и приятелят му Бърт Уошингтън, който твърди, че представлява група индианци, собственици на онези казина във вътрешността на щата.

— Колко? И колко скоро?

— Всичко, което мога да узная и то от днес за вчера — отвърна Франк. — Искам от теб само да използваш всички наши ченгета.

— Чак дотам ли?

— Ако трябва да изпразниш парите от онзи сейф зад гърба си, направи го, ясно ли е? — рече Франк и сви пръсти в юмрук. — Искам да знам кои са тези копелета и с какво се занимават.

Мики вече се бе изправил и примигваше, оглеждаше се в стаята така, сякаш очакваше някой всеки миг да влети в стаята и да го убие.

— Уф, може би съм малко изнервен. Може би всичко е просто наред — рече Франк, махна с ръка и се облегна тъй силно назад, че столът му изскърца. Погледна снимката на Мики и семейството му на някакъв плаж и изгуби фокуса на погледа си. — Тъй адски близо съм, Мики. Сделката е тъй перфектна.

— Има ли нещо нередно?

— Не знам — рече Франк, пъхна отново палец в устата си да почеше зъбите, без да откъсва поглед от снимката. — Но ако има, няма да си седя тук и да чакам. Ти също приготви парите. В случай, че се наложи да бягаме.

— Да бягаме ли? — вдигна вежди Мики. — Ей, аз не виждам как може да се избяга от тези хора, Франк. Човек просто не може да избяга от тях.

— О, така ли? — Франк извади палеца от устата си и се наведе към Мики. — И какво друго би направил, ще проговориш, така ли? Ще ме бутнеш под автобуса, за да спасиш задника си?

— Не е необходимо те да знаят за мен, Франк — изхленчи Мики, а очите му се опънаха в ъгълчетата си. — Не искам тези пари.

— Не, ти ще вземеш тези шибани пари — рече Франк, извади 9-милиметровия глок изпод сакото си и го завря в лицето на Мики. — Десет процента. Това е твоят дял. Ставаш богат — ти и тази твоя пикла от Сиукс сити. Тъй че разбери наистина бързо кои са онези копелета, за да мога да се справя с тях.