Перфектно отмъщение [bg]

— Благодаря ви, че се срещате с мен, господа — прошепвам му аз.

Бърт поглежда към вратовръзката си и вдървено повтаря думите ми.

— Мамка му — промърморва под носа си Чък.

— Не гледай към вратовръзката си — казвам аз с още по-тих шепот.

— Не гледай към… — започва Бърт, но след една къса и неловка пауза се съвзема. — Искам да кажа… бихте ли искали да прегледате тези банкови документи?

Всички мъже около дългата маса се взират в него. Франк се усмихва и казва:

— Аз бих искал, по дяволите. Подай тези неща насам, Джим, моля те.

Папката се предава от човека вляво от Бърт и Франк я разтваря и започва да вади документите от нея. Очите му са присвити, а масивните челюсти потрепват при усилието, необходимо за да диша. Диамантеният пръстен на кутрето му проблясва, ръцете му треперят.

— Наистина си се разбързал, а, Франк? — казва един мъж от другата страна на масата. — Лицето му е издупчено от белезите на едра шарка, има месест нос и черна като вдовишка одежда козирка от зализана коса. — Май бизнесът ти не е достатъчно чист — твоят и на онези твои приятели от Парк авеню, а?

Франк престава да разлиства и поглежда ту към мъжа, ту към Рамо Капоца.

Капоца сплита пръсти и казва:

— Доминик, Франк е от дълго време добър партньор. Сега се готви да прави други неща. Това не е грях. Казах ти, харесва ми факта, че групировката на господин Уошингтън е нов и легитимен източник на финансиране. Те познават бранша, тъй че мисля, че това би могло да е добра възможност за всички. Не искам да остава горчивина…

Мъжът на име Доминик скръства ръце и навежда глава. Останалите в стаята мълчат. Един влекач по реката надува свирката си. Най-накрая Бърт се прокашля и се размърдва на мястото си. Рамо Капоца кима на Франк и той отново се заравя в книжата. Преглежда един документ, сетне друг, после ги плъзва по масата към Капоца. Мъжът вдясно от Капоца, слаб и ъгловат, облечен в светлокафяв костюм, си слага чифт очила за четене в златни рамки и също проучва документите.

Сигурен съм, че най-интересният от тях ще бъде банково извлечение от Банка Цюрих, което показва, че Ирокезката групировка разполага със сто трийсет и седем милиона долара. Другият ще бъде щатският сертификат за вписване, показващ, че Бърт Уошингтън е президент на Ирокезката групировка.

Мъжът се навежда към Капоца и шепне на ухото му. Капоца кима. Бърт се прокашля отново, този път по-продължително и силно. Вдигам слушалките от ушите си и поглеждам към Чък, който прави същото. След като Бърт свършва да кашля, нахлузвам отново слушалките, колкото да чуя последните му думи:

— … за сумата…

Всички се вторачват в него. Някои започват да мърморят.

— Какво каза той? — просъсквам на Чък с ръка върху микрофона. Чък свива рамене.

— Мисля, че всички могат да бъдат спокойни — казва Капоца и вдига ръка. — Доналд разполага с документите. Не е нищо по-различно от това, което различните корпорации декларират пред данъчните, затова дайте да не се вълнуваме. Фактът, че групировката на господин Уошингтън е изрядна, е знак, че са добри бизнесмени и ще бъдат добри партньори.