Нефритеният трон [bg]

— Бойн — извика, когато подаде глава през вратата и видя един моряк да сплита мързеливо някакво въже. — Бихте ли качили това на палубата?

Щом се погрижи за моряшкия сандък, той нахвърли няколко думи за майка си и Джейн и занесе писмата на Райли. Малкият ритуал само засили усещането, което го бе обладало, че е в навечерието на битка.

Мъжете го посрещнаха строени на палубата. Разнообразните им сандъци и дисаги вече бяха натоварени на лодката. По-голямата част от багажа на дипломатите оставаше на борда, след като Лорънс отбеляза, че ще им трябва почти ден да го разтоварят. Дори и така, вещите им от първа необходимост тежаха повече от целия багаж на летците. Юнсин беше на драконовата палуба и подаде едно запечатано писмо на Лун Ю Пинг. Изглежда, не виждаше нищо необичайно в това да го повери лично на дракона без ездач. Женската прие писмото с опитен жест. Хвана го деликатно между дългите си нокти и го пъхна в златната ризница на гърдите си.

След това тя се поклони на него, после на Темерер и си тръгна с патешка походка, затруднена от дългите криле. В края на палубата тя ги разпери широко, плесна и литна във въздуха с невероятен скок. Размаха ожесточено криле и само след секунда се превърна в малка точица на хоризонта.

— О — Темерер се впечатли при тази гледка, — тя лети много високо. Никога не съм се издигал толкова нагоре.

Лорънс също остана впечатлен и я наблюдава известно време с далекогледа. След няколко минути тя окончателно изчезна от погледа им, макар че денят беше ясен. Стонтън дръпна Лорънс настрана.

— Може ли да направя едно предложение? Вземете децата. Ако съдя по опита си от момчешките години, те ще се окажат полезни. Присъствието на деца изразява мирни намерения, а китайците дълбоко уважават синовните връзки, независимо дали са кръвни или при осиновяване. Спокойно може да се представите за техен настойник, а аз ще убедя китайците да не ги включват в общата бройка.

Роланд дочу разговора и двамата с Дайър моментално застанаха пред Лорънс с блеснали и обнадеждени погледи, пълни с няма молба. След кратко колебание той каза:

— Е, ако китайците не възразят да увеличим групата…

Това им беше достатъчно. Те изчезнаха под палубата, за да си вземат багажа, и се върнаха още преди да бяха приключили преговорите за тяхното включване.

— Все пак ми изглежда нелепо — каза Темерер, опитвайки безуспешно да сниши глас. — С лекота мога да нося всички вас и целия багаж от лодката. Ако трябва да летя успоредно с друг дракон, ще се забавим много повече.

— Съгласен съм с теб, но нека не подновяваме този разговор — уморено каза Лорънс и погали дракона по носа. — Това ще отнеме повече време, отколкото ще спестим с всеки друг вид транспорт.

Темерер го побутна утешително и Лорънс затвори очи за момент. Мигът на покой след трите напрегнати часа го изпълни с умората от предишната нощ на безсъние и препускане напред-назад.

— Готов съм — каза той и се стегна, защото там беше и Гранби.