![Хилядният етаж [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/7/hilyadniyat-etazh-bg-download.jpg)
Хилядният етаж [bg]
- Автор: Макги Катарина
- Серия: Хилядният етаж #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-766-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Хилядният етаж [bg]». Краткое содержание книги:
Ейвъри остана изненадана от прозрението му.
— Мислиш, че е безполезно, нали?
— Нищо подобно. Просто съм свикнал да мисля единствено за бъдещето.
— Как изглежда бъдещето ти? — полюбопитства тя.
— По-бързо! С повече удобство и връзки. И по-безопасно, надявам се.
Ейвъри примигна.
— Извинявай — продължи Уот и я погледна почти засрамено. — В свободното си време се занимавам с много технически неща. Опитвам се да вляза в Масачузетския технологичен университет, в инженерната им програма за микросистеми.
Ейвъри нямаше представа какво представлява въпросната инженерна програма за микросистеми.
— Това означава ли, че можеш да поправиш таблета ми, когато зацикли?
Уот едва сдържа смеха си, а Ейвъри откри, че няма нищо против, че има желание да прихне с него.
— Да. Това със сигурност го мога — отвърна той. В очите му танцуваха весели искрици.
Ейвъри ги поведе по-близо до оркестъра. Хората оставяха място около тях, обгръщаха я в нещо като незабележимо балонче, както ставаше винаги.
— Прав си — заговори тя. — Обожавам романтиката на старите неща, още от времето, когато на света е имало много повече препятствия. Като например да слушам тази песен. — Тя въздъхна. — Посветена е на любовта дори когато не можеш да виждаш любимия, защото ви разделят много километри. Вече никой не пише такива песни, защото животът ни е автоматизиран и лесен. А това е осигурено от хора като теб — добави тя шеговито.
— Стига де! — възмути се наужким той. — Не ти ли е приятно винаги да получаваш онова, което искаш?
Ейвъри сведе поглед, неочаквано обзета от тъга, и прошепна:
— Не получавам всичко.
Песента свърши, тълпата се поразреди и погледът й попадна на Лида и Атлас.
Двамата седяха един до друг близо до дансинга, свели глави. Ейвъри остана да ги наблюдава, без да може да отмести очи, и видя как Лида прошепна нещо на Атлас. Той изглеждаше невероятно в новия си смокинг, помисли си тя и си припомни първия път, когато отиде на проба и настоя тя да го придружи, за да му помогне. Лида също изглеждаше красива — беше с кобалтова рокля без презрамки. Изглеждаха щастливи заедно, призна тя с неудоволствие. Изглеждаха родени един за друг.
Уот не откъсваше поглед от нея; тя знаеше, че чувствата й сигурно са изписани по лицето й и са очевидни за всички. Прегърна го през врата и го привлече по-близо, наведе глава и я отпусна на рамото му. Усети го как притаи дъх, долови ударите на сърцето му през смокинга, който го бе накарала да купи.
Никога нямаше да бъде с Атлас като Лида: да си държат ръцете пред хората. Това бе просто мечта, безнадеждна мечта.
Знаеше, че трябва да се откаже от нея — от него. Въпреки това болката не си отиваше.
— Май тази вечер пропуснах да ти кажа колко си красива — прошепна Уот. Дъхът му стопли ухото й. Тя потръпна, вдигна глава и го погледна.
— И ти не изглеждаш зле.
— С подходящата помощ придобих приличен вид — отвърна той. — Много се радвам, че дойдох с теб тази вечер, Ейвъри.
Искреността му я накара да се замисли.
— И аз — отвърна честно тя. Радваше се, че беше поканила Уот. Той беше много по-добър избор от предишните фалшиви кавалери, които избираше за подобни събития. А тази среща съвсем не беше фалшива.
Пусна ръката на Уот и вдигна пръсти, за да обгърне врата му. Той беше толкова близо, че тя можеше да преброи миглите, които обрамчваха тъмнокафявите му очи. Погледна устните му и неочаквано се запита какво ли ще е чувството, ако го целуне.
Не бе и помисляла, че е възможно, но може би, в някакъв момент, щеше да се влюби в човек, който не беше Атлас.
Затвори очи и се олюля в такт с музиката, непосредствено до Уот, и си каза, че засега поне това трябва да бъде достатъчно.
ЛИДА
Лида пресече залата с Атлас. Усмихваше се на всички, които виждаше, тъй като беше във върховно настроение. Тази вечер протичаше дори по-добре, отколкото си бе представяла.
На практика това беше първата й истинска среща с Атлас. Имаше обаче чувството, че е нещо повече: почти признание. Всички бяха тук, от приятелите й до фотографа, който се държеше с тях като с официална двойка. Родителите им бяха на една маса, усмихваха се и ги поглеждаха многозначително. Лида не помнеше някога да се е чувствала толкова красива, както когато влезе в балната зала под ръка с Атлас, усмихната до уши. Сякаш всички погледи бяха насочени към нея. Сигурно Ейвъри се чувства така всеки ден, помисли си.