Абсолютен контрол [bg]

Автор: Райх Кристофер
Год: 2015
Язык: болгарский
Год: Сиела
ISBN: 9789542817741
Переводчик: Христо Димитров
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Абсолютен контрол [bg]». Краткое содержание книги:

Личният ви животе вече за продан! На едно пусто шосе близо до Остин, Тексас, агентът на ФБР Джо и неговият информатор са разстреляни. Жена му Мери и двете му дъщери остават в неведение какво се е случило, още повече че официалният доклад стоварва вината върху Джо. Но съпругата му усеща, че има нещо гнило в това обяснение. Подозренията ѝ се засилват, когато последното гласово съобщение от Джо се оказва мистериозно изчезнало от нейния телефон. Мери няма избор, освен да започне да рови, но не среща разбиране от колегите на Джо. Скоро тя осъзнава, че неин враг е един от най-могъщите хора на планетата, стоящ зад разработването на свръхтехнологичен компютър, който може да разкрие всичко за всеки. И той няма ни най-малко намерение да позволи истината за смъртта на съпруга ѝ да излезе на бял свят – защото залозите са нищо по-малко от глобална доминация и абсолютен контрол над живота на всеки един жител на планетата. На фона на скандалите с подслушване на държавни глави във Франция и Германия, както и на разкритията, които направиха Едуард Сноудън и Джулиан Асанж, романът „Абсолютен контрол” звучи не само актуално, но и стряскащо реалистично. Майсторът на трилъри Кристофър Райх вече е известен със своите бестселъри, които неотменно намират място в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс”.

Перейти на страницу:

Гнус, помисли си Грейс, те го правеха.

Тя пресече бързо стаята, отвори още един прозорец и затича наоколо, като ръкомахаше, докато накрая чифтосващите се цикади не излязоха навън. Затвори прозорците и изтича долу. Беше твърде уплашена, за да стои на втория етаж.

Наля си чаша мляко в кухнята и извади две бисквитки „Орео“ от опаковката. Седна в къта на майка й и пусна компютъра. Както винаги, първо провери пощите си. Имаше четири нови съобщения, но третото отгоре надолу привлече вниманието й. „Най-сладкият ленивец в света! Вижте го!”

Грейс отвори писмото. „Гледайте това и ще умрете от смях! Тоооолкова е сладък!“ Отдолу имаше хиперлинк.

Тя го посочи с курсора, но не го натисна веднага. Джес постоянно предупреждаваше нея и майка й. че от пощата могат да се пипнат опасни неща. Беше им казала никога да не отварят приложение, ако не знаят от кого е. Нещо в него можело да ти скапе целия компютър.

Но какво лошо можеше да има в клип за ленивци? Бяха изгледали хиляди клипове с ленивци в Ютюб.

Грейс чукна два пъти върху линка и той я препрати към видеото. Гледаше и се кикотеше как едно бебе ленивец се напъваше да се изкатери по пречките на детска кошарка и да излезе, сграбчваше гладките дървени пръчки, покатерваше се малко и се плъзгаше обратно до матрака, като падаше назад. Фокусът се приближи, камерата показа отблизо как ленивецът се прозява и Грейс избухна в смях. Една тийнейджърка се пресегна в ко- шарката, взе ленивеца и го гушна до гърдите си. Животинчето положи глава на рамото й, очите му се вторачиха в обектива, а влажното му носле душеше доволно.

Грейс се замисли за хамстера си Пухчо. Той също се опитваше да се катери, но не се прозяваше. Въпреки това още й беше мъчно за него. Джеси казваше, че Пухчо е само един космат гризач и не е личност, но Грейс все пак си го обичаше.

Тя изгледа клипа още веднъж, а после си го пусна пак. Реши, че иска ленивец. Трипръст ленивец от Южна Америка.

Препрати видеото на Джеси и излезе от интернет. Качи се по стълбите усмихната и се мушна в леглото. Дори и Джеси би харесала ленивеца.

Стига само да се прибере...

- Познаваш ли го? - попита Джеси.

- Грубиянина ли? Че защо трябва да го познавам? - почеса се Лайнъс по брадата.

- Имам предвид знаеш ли поне кой е? Как се казва?

- Той е Грубиянина. Това е всичко. Никой не знае как се казва. Предполагам, че родителите му знаят, както и най-близките му приятели, но ние... нямам представа. Така успява да върши това, с което се занимава. Нали знаеш, да атакува услугите на „Амазон“, да блокира главния компютър на флота за два часа, да изтрие половината твърди дискове на най-голямата нефтодобивна компания в Саудитска Арабия, такива неща.

- Как тогава знаеш, че е на „ДефКон“?

- Той печели „Плени знамето“ седем години поред. Трябва да защитава титлата си. Разбира се, че е там.

Джеси отвори сайта на „ДефКон“. Показа се знаме с череп и кръстосани кости, а отдолу бяха посочени мястото и датите.

- По дяволите - измърмори тя и погледна Лайнъс. - Конференцията приключва утре. Кога играят?

- Какво да играят? - попита Гарет.

- В последния ден - отвърна Лайнъс. - „Плени знамето“ започва в осем сутринта. Искат да са сигурни, че всички още са махмурлии.

- Колко време продължава?

- Колкото е нужно. Осем часа. Или десет. Зависи кой отбор е най-силният.

- Но ти каза, че Грубиянина е решил онази задача с проникването в компютъра за пет минути - заяде се Джеси.

- Да, тя беше най-трудната, но има още много.

- Ти защо не отиде тази година?

- Аз преподавам. Не мога просто да се откопча и да хвана самолета за Вегас.

Джеси отвори страницата на международно летище „Бергстрьом“ и провери полетите.

- Последният за Вегас е в единадесет часа. А вече е десет и половина.

- Чакай, чакай, чакай - размаха притеснено ръце Лайнъс. Майка ти просто няма да те остави да отидеш там сама.

Джеси го погледна вбесено.

- Не е само това - поясни Лайнъс. - Ти не си записана за „ДефКон“. Трябва да се регистрираш за конференцията, а след това трябва да минеш квалификации, за да играеш. Не допускат кой да е до състезанието. Трябва да си част от отбор.

- Колко струва? - попита Джеси.

- Не знам - сви рамене Лайнъс. - Миналата година май платих осемстотин долара. Но това е без значение. Не чу ли какво ти казах? Ти нямаш отбор.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?