Абсолютен контрол [bg]

- Тихо - прекъсна го тя и се обади на авиокомпанията, като се ориентираше колкото се може по-бързо през автоматичните препращания. Отне й две минути, преди да се свърже с човек.

- Обаждам се за полет 2998 до Лае Вегас. Виждам, че е отложен.

- Продажбата на билети вече приключи. Скоро ще започне качването в самолета.

Джеси се извърна от другите, сведе глава и се разплака.

- Баща ми почина. Казва се Джоузеф Грант. Той е в Лае Вегас и трябва да помогна на полицията, за да намерят отговора на някои въпроси. Те смятат, че той е бил убит. Моля ви, госпожо. Наистина е спешно. Трябва да стигна дотам. Не знам какво друго да направя.

- Задръжте за момент.

Джеси вдигна глава и погледна Лайнъс. Бузите й бяха съвсем сухи.

- Половината от това да си добър хакер е да си добър в социалното общуване, нали?

Лайнъс кимна.

Представителят на авиокомпанията се върна на линията.

- Ало, госпожице? Има две свободни места. Сама ли ще пътувате или с друг член на семейството'/

Джеси закри телефона с ръка.

- Има две места - прошепна тя.

Лайнъс се поколеба, като дърпаше яростно брадата си, сякаш се беше подпалила.

- Не можеш да го победиш - каза той.

- Защо да не мога?

- Никой не може да бие Грубиянина. Ето защо. Освен това ти дори нямаш хакерски прякор.

- Напротив, имам.

- Вярно? И какъв е?

- Якомомиче. Една дума.

Лайнъс закрачи в кръг, като си говореше. Най-накрая вдигна ръце.

- Тя е луда. Една дума било. Луда е.

- Лайнъс, моля те.

Лайнъс Янковски въздъхна.

- Аз няма да пътувам, но ще се обадя. Нищо не мога да обещая.

- Аз ще дойда с теб - каза Гарет. - Искам да кажа, ако искаш.

- Да, би могло - съгласи се Джеси и вдигна телефона до ухото си. - И двете места, ако обичате.

Тя набра номера на кредитната си карта, отдавна го знаеше наизуст.

- Полетът ще излети след четиридесет и пет минути. Ако стигнете до летището до единадесет, ще направим всичко по силите ни да ви качим на борда. Съжаляваме за загубата ви.

- Ще стигнем - каза Джеси, затвори и се втренчи в Лайнъс. - Сега ти си на ход.

Лайнъс се отдалечи малко по улицата, но Джеси чуваше високия му глас въпреки шума от преминаващите коли. Той се върна пет минути по-късно, като клатеше глава унило.

- Какво става? - попита Джеси, като очакваше лоши новини и вече обмисляше друг начин да се добере до Грубиянина.

- Днес имаш късмет - отвърна Лайнъс. - Има едно свободно място в отбора. Един от другите се е напил като свиня и му е твърде лошо, за да играе утре.

- И ще ми позволят да се включа на негово място? - не повярва Джеси. Беше преживяла твърде много разочарования, за да се довери веднага.

- Но трябва да си платиш таксата за участие.