Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
Тя погледна към двамата.
— Соларианецът е мъртъв — рече младата жена и на слабата светлина по бузите й лъснаха сълзи.
Тривайз направо се шашардиса.
— Защо плачеш?
— Как да не плача, когато убих живо същество, надарено с разум и интелигентност? Нямах такова намерение…
Съветникът се наведе, за да й помогне да се изправи, но тя го отблъсна встрани.
Пелорат коленичи на свой ред и меко я запридумва:
— Моля те, Блис, дори и ти вече не би го върнала към живота. Кажи ни какво стана.
Този път тя се остави да бъде вдигната на крака и обясни с монотонен глас:
— Гея може да прави същото, което можеше Бандър. Гея може да използва неравномерно разпределената енергия на Вселената и да я трансформира в работа само с менталната си сила.
— Това го знаех — Тривайз се опитваше да я успокои, без самият да е напълно наясно как ще го стори. — Спомням си срещата ни в космоса, когато ти, или по-скоро Гея, задържа нашия кораб в плен. Помислих си за този случай, когато Бандър ме парализира, след като отне оръжията ми. Той обездвижи и теб, но аз бях сигурен, че ако поискаш, ще можеш да се освободиш.
— Не. Ако бях опитала, щях да се проваля. Когато твоят кораб беше заловен от мен/нас/Гея — тъжно заобяснява Блис, — аз и планетата наистина бяхме едно цяло. Сега обаче сме разделени от хиперпространството, така че моята/нашата/Геината ефикасност е ограничена. Освен това Гея прави онова, което трябва да прави, просто с мощта на съюзените мозъци. Но дори съюзени, всички те нямат преобразувателните дялове, които притежаваше този соларианец. Ние не можем да използваме енергията така деликатно, така ефикасно и така неуморно като него. Нали виждате, че не успявам да направя светлината по-ярка, пък и изобщо не зная още колко време ще мога да я поддържам, преди да се уморя. А той е бил в състояние да снабдява с енергия цялото си огромно имение дори когато спи.
— Все пак ти го възпря — каза Тривайз.
— Защото не познаваше възможностите ми и самата аз не направих нищо, дето да му подскаже за тях. Поради това не ме заподозря и не ми обърна никакво внимание. Той се съсредоточи изцяло върху теб, Тривайз, понеже ти беше човекът, който носеше оръжията — ето пак колко добре ни послужи обстоятелството, че се беше въоръжил — и аз трябваше само да изчакам момента и да го спра с един бърз и изненадващ удар. Когато той бе на границата да ни убие, когато целият му ум се концентрираше върху това и най-вече върху теб, аз нанесох удара.
— И то великолепно.
— Как можа да изговориш толкова жестоко нещо, Тривайз! Възнамерявах просто да го спра, исках да блокирам използването на преобразувателя му. В момента на изненадата, когато той щеше да се опита да ни взриви и да открие, че не е в състояние, а вместо това да види, че светлините наоколо помръкват, аз щях да затегна хвата си, да го пратя в удължен нормален сън и да освободя преобразувателя. Енергията щеше да продължи да тече, а ние можехме да се измъкнем от това имение, да влезем в кораба и да напуснем планетата. Надявах се така да уредя нещата, че когато той най-накрая се събуди, да е забравил всичко, дето му се е случило от мига, в който ни видя. Гея няма никакво желание да убива, за да постигне нещо, което може да бъде постигнато без убиване.
— А какво тръгна на зле, Блис? — меко я попита Пелорат.
— Никога не съм се сблъсквала с подобни преобразувателни мозъчни дялове, а нямах и време да ги поизуча. Аз просто нанесох удара с моя блокиращ маньовър, но той очевидно не задейства правилно. Блокирах не входящия в дяловете, а изходящия от тях енергиен поток. Разбирате ли, в тези мозъчни дялове енергията се влива постоянно, а пък мозъкът се самозащищава, като я изтласква също така бързо навън. Щом обаче блокирах изхода, тя мигом се натрупа и за нищожна част от секундата температурата се повиши до точката, в която протеинът експлозивно се дезактивира и… той умря. Светлините угаснаха, аз незабавно отдръпнах блокажа си, само че, разбира се, вече беше много късно.
— Не виждам, мила, какво друго би могла да направиш — каза Пелорат.
— Това не ме утешава, като се има предвид, че убих разумно същество.
— Бандър също след миг щеше да ни убие — натърти Тривайз.
— Достатъчна причина да го спра, но не и да го премахвам.
Тривайз се поколеба. Не искаше да издава нетърпението си, защото не желаеше да оскърби или да разстрои още повече геянката, която в края на краищата беше единствената им защита срещу този изключително враждебен свят.
— Блис — рече той, — време е да помислим и какво следва от смъртта на Бандър. Тъй като той е мъртъв, цялата енергия в имението е изчезнала. Това рано или късно, но по-скоро рано ще бъде забелязано от други соларианци. Ще им се наложи да разследват случая. Не мисля, че ще бъдеш в състояние да отбиеш евентуална едновременна атака на няколко души. А и ти самата призна, че няма да можеш много дълго да поддържаш ограничената мощност, която се подава сега. Така че е важно, без да се бавим, да се върнем обратно на повърхността и после на нашия кораб.