Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Само че, Голан — рече Пелорат, — как ще го направим? Ние изминахме много километри по един криволичещ път. Струва ми се, че тук долу е истински лабиринт и що се отнася до мен, нямам и най-смътна представа накъде да тръгнем. Впрочем чувството ми за ориентация винаги е било слабо. Дано вие…
Тривайз се огледа и осъзна, че Пелорат имаше право.
— Мисля, че към повърхността има много изходи — успокояващо каза той — и няма защо да търсим точно онзи, през който влязохме.
— Но ние не знаем нито един от тях. Как ще ги открием?
Съветникът отново се обърна към Блис.
— Можеш ли ментално да откриеш нещо, което ще ни помогне да намерим път нагоре?
— Всички роботи в имението са дезактивирани — отвърна тя. — Долавям тихичък шепот от полуразумен живот право над нас, но това доказва единствено, че повърхността е точно там, което и без друго ни е известно.
— Добре тогава — кимна Тривайз, — ще се наложи значи просто да потърсим някакъв отвор…
— Проби и грешки! — ужасен възкликна Пелорат. — Никога няма да успеем.
— Ще трябва, Янов — натърти съветникът. — Ако търсим, все пак имаме някакъв шанс, колкото и малък да е той. Алтернативата е просто да си стоим тук и никога да не излезем. Хайде, малкият шанс е по-добър от нулевия.
— Чакайте — обади се Блис. — Наистина долавям нещо.
— Какво? — попита Тривайз.
— Ум.
— Интелигентен?
— Да, но, струва ми се, не съвсем. По-ясно обаче е друго.
— Казвай — настоя Тривайз, отчаяно борейки се с нетърпеливостта си.
— Уплаха! Непоносима уплаха! — прошепна тя.
53
Съветникът обезсърчено се озърна. Горе-долу помнеше откъде са влезли, но не си правеше илюзии, че е в състояние да се върне по същия път, по който бяха дошли. Не бе обръщал особено внимание на завоите и криволиците. Кой би си помислил, че ще се озоват в положение да се връщат сами и без помощ по същия път, при това с примигващо и едва тлеещо осветление?
— Блис, смяташ ли, че ще можеш да активираш колата?
Тя отвърна:
— Сигурна съм, че бих могла, Тривайз, но то още не означава, че ще мога и да я карам.
— Предполагам, че Бандър я караше ментално — намеси се Пелорат. — Не го видях да пипа каквото и да е, докато се возехме.
Блис кротко рече:
— Да, Пел, той го правеше ментално, но как? Със същия успех можеш да кажеш, че го е правил, като е използвал управлението. Обаче ако аз не зная никакви подробности за това как да го използвам, информацията ти няма много да ни помогне, нали?
— Би могла поне да опиташ — предложи Тривайз.
— Ако опитам, ще трябва да се концентрирам върху проблема, а сторя ли го, съмнявам се, че ще успявам да поддържам и осветлението. В тъмното колата няма да ни свърши никаква работа, дори и ако се науча как да я управлявам.
— В такъв случай, предполагам, ще трябва да вървим пеша.
— Страхувам се, че да.
Тривайз се втренчи в гъстата чернилка, която се простираше зад мъждивите светлинки на непосредственото им обкръжение. Нищо не забелязваше, нищо не чуваше.
— Блис, все още ли усещаш оня уплашен ум? — попита той.
— Да.
— Можеш ли да определиш къде е? И да ни заведеш при него?
— Менталното усещане се разпространява по права линия. То не се пречупва чувствително от твърдата материя, така че е лесно да определя посоката…
Тя показа една въображаема точка върху тъмната стена и добави:
— Само че ние не можем да минем през стената, за да стигнем дотам. Най-добре е да следваме коридорите и да се опитаме да открием пътя си по променящата се сила на усещането. Май ще трябва да поиграем на топло-студено.
— Да почваме тогава.
Пелорат не беше никак въодушевен.
— Чакай, Голан, сигурни ли сме, че искаме да открием онова нещо, каквото и да е то. Ако е уплашено, може да ни се наложи и ние да се изплашим.
Тривайз нетърпеливо тръсна глава.
— Нямаме никакъв избор, Янов. Уплашен или не, това е интелигентен ум и той може би ще поиска — или ще бъде накаран — да ни отведе до повърхността.
— И ще оставим Бандър да лежи тук? — притеснено попита Пелорат.
Тривайз го хвана за лакътя.
— Хайде, Янов. И за него нямаме избор. Все някога някой соларианец ще активира отново мястото, роботите ще намерят Бандър и ще се погрижат… надявам се, не преди да сме в безопасност.