История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Общо взето, България се примирила с присъединяването си към Империята. Болярството, изтощено от съпротивата, охотно приело изгодните служби, дадени му от императора. Търговците, естествено, приветствували мира. Онези представители на селячеството, които изобщо имали политически възгледи, в преобладаващата си част били последователи на богомилската ерес и еднакво се противопоставяли на всяка власт, но съпротивата им била пасивна. През следващите 60 години некомпетентното управление на имперските служители на два пъти подтикнало българите към големи въстания, но и двете скоро били потушени. А когато управлението било задоволително, България предпочитала да не нарушава спокойствието си — докато към края на XII в. при слабото управление на династията на Ангелите в цялата Империя настъпил хаос, а Западна Европа й нанесла удар в гръб.
Що се отнася до действуващите лица от последните сцени — князете и княгините на България и големите й военачалници, — те се претопили сред сановниците на Византия. Те вървели пред императора при триумфалното му влизане в Константинопол; след това мъжете получили постове и титли, а жените — съпрузи от аристокрацията. Нищо не се споменава за съдбата на неколцината потомци на цар Самуил, но повечето потомци и роднини на Иван Владислав се радвали на доста високо обществено положение. Най-големият от синовете му, Пресиян, направен магистър, когато предал, станал стратег на важната тема Букеларион, но накрая се скарал така зле с останалите сановници, че трябвало да бъде пратен в изгнание. Арон, като катепан на Васпуракан, по-късно изиграл важна роля в арменските походи на Империята. За Траян, Радомир и най-малкия син нямаме сведения, но вторият син, Алусиан, след като бил издигнат в патриций (когато се предал на Василий), а по-късно — и в стратег на тема Теодосиопол, позорно се замесил в българското въстание от 1048 г. — въстанието, разпалено от един самозванец, който твърдял, че е Петър Делян, синът на цар Гаврил Радомир и унгарската принцеса. Алусиан първо изменил на императора заради Петър Делян, а след това предал него на императора. От шестте дъщери на Иван Владислав една се омъжила за Роман Куркуа, който се замесил в раздорите на Пресиян и бил ослепен. Друга, княгиня Екатерина, за кратко време седяла на самия престол на Империята, като жена на сприхавия император Исак Комнин. Що се отнася до следващото поколение, синът на Алусиан, вестархът Самуил Алусиан се отличил с храбростта си в отчаяното сражение при Манцикерт, водено от Роман Диоген, а дъщеря му било първата жена на този злополучен император. Синът на Арон, Тодор, станал стратег на тема Тарон в Армения, а дъщерята на Траян, Мария, се омъжила за Андроник Дука. Една от техните дъщери, Ирина Дукина, като жена на император Алексий Комнин станала основателка на този велик род. И така, след дълги странствувания през династиите Ангел и Хохенщауфен, през Кастилската, Хабсбургската и Бурбонската династия, кръвта на последния цар на Първата българска държава преминала във вените на първия цар на днешна България и на сегашния му наследник.471
471
За съдбата на Иван Владиславовне потомци се споменава на различни места у Cedrenus — Π, pp. 469, 483, 487, 497 (за Пресиян), 469, 470, 531 (Алусиан), 469, 573—4 (Арон), 469, и у ProkiC, pp. 34 (Траян и Радомир), 678 (Самуил Алусиан), 483 (жената на Роман Куркуа), 628, 650 (императрица Екатерина). Psellus, p. 63—4 Нарича Алусиан брат, а не син на Иван Владислав, но знаем, че Иван Владислав не е имал живи братя. Bryennius, p. 19, нарича Екатерина дъщеря на Самуил, но ако се съди по датите, това е малко вероятно, а у Кедрин откриваме косвени доказателства срещу това. Вж. също Prokit, p. 36, Bryennius (pp. 106—7) разказва и за женитбата на Мария, дъщерята на Траян, като нарича Траян син на Самуил. Но Пронин (с. 34) доказва, че това е невярно. Вриений вероятно е бил чувал само за Самуил, но не и за Иван Владислав. Самоличността на Ароновия син Тодор е установена по сведения, дадени у Скабаланович. Византийское госсударство, с 198. Attaliates (p. 123) споменава Самуил Алусиан.