История на Първото българско царство
- Автор: Рънсиман Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Пипева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Първото българско царство». Краткое содержание книги:
Това бил краят. Последният лъч на залязващото слънце озарил България при теснините на Кимбалонгус. Сега паднал здрач , изпълнен със забързани смътни фигури, които трескаво се мъчели да предотвратят неизбежната нощ. Девет дни след смъртта на Самуил синът му Гаврил Радомир, когото гърците наричали Гаврил Роман, бил провъзгласен за цар. Навярно по времето на бащината си смърт той е бил някъде далеч с войската си и му е трябвало известно време, за да се върне. Въпреки цялата си храброст и внушително телосложение Гаврил Радомир не притежавал величието на баща си. Той далеч не бил способен да внуши такова страхопочитание и уважение и почти веднага тронът му се разлюлял.454
При вестта за смъртта на царя Василий веднага възобновил похода си. От Мосинопол той навлязъл в долината на р. Черна и стигнал чак до големия град Битоля, където имало дворец на Гаврил Радомир. Разрушаването на този дворец било единственото насилие, извършено от императора този път. От Битоля Василий се върнал обратно — той сметнал за неразумно да се изкачва в планините през най-лютата зима — и се спуснал по р. Черна, а в това време войските му превзели Прилеп и Щип (Ступион). Оттам той през Воден се върнал в Солун, където пристигнал на 9 януари 1015 г.
В началото на пролетта той потеглил отново. С помощта на предателство българите си били възвърнали Воден, затова Василий настъпил с цялата си войска срещу града и го принудил да се подчини. И този път гарнизонът бил изпратен в колонията във Волерон, а за да е сигурен, че ще удържи града, императорът построил две нови крепости — Кардия и Св. Илия. След това се върнал в Солун. Докато бил там, при него пристигнал един гръцки войник, с прозвище Хиротмит (тъй като бил с отрязана ръка), с писмо от царя, в което той обещавал да се покори. Но Василий заподозрял измама и върнал пратеника без отговор. Същевременно той изпратил войска под командуването на Никифор Ксифий и Константин Диоген да обсади Мъглен, една от най-силните крепости в Македония, останали в български ръце. Начело с тукашния управител Илица и кавхан Дометиан, един от най-близките съветници на царя, крепостта се отбранявала така ожесточено, че се наложило самият Василий да дойде и да ръководи обсадата. Едва след като заповядал да отбият реката, която течала покрай града, и да подкопаят основите на градските стени, гарнизонът бил принуден да се предаде. Императорът изселил войниците далеч в Армения, а градът разрушен и опожарен. Същата съдба постигнала и съседната крепост Енотия.455
Пет дни след падането на Мъглен, през август, Хиротмит отново се появил в лагера на императора, този път със сензационна новина. Докато ловувал край с. Петриск, на Островското езеро, цар Гаврил Радомир бил убит от своя братовчед, княз Иван Владислав, сина на Арон, чийто живот бил спасил навремето.456 Иван Владислав станал владетел на онова, което било останало от България. Заедно с Гаврил Радомир загинала и жена му, красивата Ирина от Лариса.457 Хиротмит довел със себе и няколко слуги на Иван Владислав и донесъл писма с обещания за подчинение и покорство. Отначало Василий бил на път да им повярва, но приблизително по същото време братът на кавхан Дометиан, също кавхан, преминал на страната на императора и бил посрещнат добре от него. Вероятно той му разкрил двуличието на писмата. Василий веднага потеглил към вражеската страна и навлязъл в планинските области на Македония, край Острово и Соск, като по пътя си ослепявал всеки заловен българин.458
Смъртта на Гаврил Радомир хвърлила страната в още по-голямо безредие. Иван Владислав бил узурпатор, навярно просто водач на някоя от съществуващите групировки, и в настъпилия хаос всеки български военачалник се заел със собствените си интереси. Но Иван Владислав бил безскрупулен и енергичен. Под натиска на императора той се оттеглил на северозапад в албанските планини, за да сплоти силите си. Там той повикал дуклянския княз Владимир да се посъветва с него като със свой васал — Иван Владислав навярно искал да си осигури възможност за отстъпление в княжеството му и бил разгневен от това, че хрисимият Владимир клонял към мир с императора. Добрият княз бил готов да тръгне, но жена му Косара, дъщеря на Самуил, не се доверявала на убиеца на брат си и тъй като се страхувала за живота на своя съпруг, решила да отиде вместо него. Иван Владислав я посрещнал така сърдечно, че накрая, след като сигурността на Владимир била гарантирана под клетва пред българския патриарх Давид459, Владимир тръгнал за царския двор. Още с пристигането си на 22 май 1016 г. той бил обезглавен и тялото му не било предадено на земята, докато не извършило толкова много чудеса, че дори и убиецът му бил изумен. Косара получила разрешение да го погребе в Крайна, край Шкодрен-ското езеро, а самата тя, с разбито сърце, станала монахиня в един близък манастир.460 Убийството премахнало опасността от предателство в тила на Иван Владислав, но иначе не постигнало нищо, освен че увеличило всеобщия хаос. Българите скоро изгубили властта си над Дукля.
454
Cedrenus, II, p. 458—9. Той съобщава, че Гаврил Радомир бил провъзгласен за цар на 15 септември, индикт ΧIII. т.е. 15 септември 1015 г., но това трябва да е било записано погрешно вместо 15 октомври, индикт XIII, т.е. 15 октомври 1014 г. Тази дата съответствува на датата на Самуиловата смърт, 6 октомври, както и на 24 октомври, деня, в който Василий научил новината. Тук Кедрин греши по отношение на пленницата от Лариса. Както се посочва в преписа на епископ Михаил (вж. с 176), тя е била жена на Гаврил Радомир, а не на Самуил.
455
Cedrenus, II, p. 461–2.
456
Ibid., II, pp. 459, 462. Петриск не е Петрич в долината на Струма. В Рилския манастир се пази един ръкопис от XV в. — възхвала на св. Димитър, — в който се описва подробно смъртта на Гаврил Радомир, а за нейно място се посочва Соск (Златарски. Цит. съч., с 850—2). Несъмнено царят е пребивавал в Соек, но е бил на лов край с Петриск на Островското езеро, където е станало убийството. Яхия (у Розен, с 58—9) предава събитието много объркано, като нарича участниците с имената на техните бащи. Датата би трябвало да е август 1015 г., тъй като Гаврил Радомир царувал по-малко от една година.
457
Ibid., p. 469.
458
Ibid., II, p. 462. Дуклянският презвитер (с. 295), споменавайки за убийството, казва, че то се е дължало на интригите на Василий. Разказът на Скилица определено противоречи на това твърдение. Презвитерът вероятно е бил чувал за последвалите преговори; макар че в българския двор несъмнено са ставали много предателства.
459
Патриарх Давид, който на няколко пъти се появява у Кедрин (вж. по долу), не е споменат в Дюканжовия списък, но почти със сигурност е едно и също лице с Йоан, който наследил Филип (вж. по-горе, с 168). В преписа на Михаил Деволски той е наречен Йоан — както на това място, така и По-нататък. (Prokic, Op. cit., pp. 32, 33; Joean Скилица, с. 146).
460
Cedrenus, II, p. 463; Presbyter Diocleae, pp. 295—6, с дата 22 май. Годината трябва да е била 1016.