Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
За Емили обаче най-важно беше местоположението на палата. Късчето земя, което Абдул Меджид е избрал за новия си дворец, някога е било залив в Босфора. През миналия век десетилетия наред османските градинари го запълвали и го превърнали в императорска градина и убежище. Названието Долмабахче, „пълна градина“, поддържа жив спомена за стария му произход. Днес палатът се издига на този къс възстановена земя. Буквално „докосва водата“, която се плиска непосредствено до основите му.
Емили погледна нататък. Сега Долмабахче се намираше точно пред носа на корабчето. Нямаше съмнение, че е на правилното място.
Корабчето се приближаваше към пристанището и започваше да забавя ход. Емили пое по късото разстояние към стълбището, което щеше да я отведе до долната палуба, откъдето да слезе. Докато се обръщаше, погледът й се спря на по-широката долна палуба и се прикова върху двама мъже. Двама мъже, елегантно облечени в костюми. Единият държеше сакото си в ръка. Сиви костюми. Косата им беше спретнато подстригана. Изглеждаха почти еднакви. „Като клонинги“ - прозвуча в главата й гласът на Майкъл.
Кръвта й се смрази. Значи на летището не я е хванала параноя, а по-нататъшната й нервност не е била неоправдана: наистина я следяха. Това очевидно не бяха същите, които са разпитвали Майкъл - нямаше начин да са стигнали дотук за толкова кратко време, - но положително бяха свързани с тях.
Съветът я следваше. Следеше я. В главата й един глас ненадейно изкрещя категорична комацда: „Накарай ги да продължат да те следят“.
Емили направи бърза крачка назад с лудо биещо сърце и се отдръпна от полезрението им. Дали разбраха, че ги е видяла? Ако вярваха, че не подозира за присъствието им, това можеше да отложи сблъсъка.
Вече не чуваше рева на двигателите на ферибота, нито бъбренето на многобройните пътници. Чуваше единствено собствения си пулс да кънти в ушите й
„Надолу по стълбите, слез от лодката и към палата. Надолу по стълбите, слез от лодката и към палата“ - застави се тя да си изрецитира наум стъпките, които я очакваха. Опитваше да се съсредоточи, но не съумяваше да се успокои.
Преглътна с усилие, пое си дълбоко въздух и стъпи на металното стълбище. Приковала поглед напред и леко надолу, се отправи директно към рампата на ферибота и оттам на сушата.
„Накарай ги да продължат да те следят - повтори си наум и се насили да продължи да върви напред. - Щом искат да вървят по петите ми, ще има какво да гонят.“
ГЛАВА 83
19.15 ч.
Щом краката й стъпиха на твърда земя, Емили се обърна към огромния дворец Долмабахче от лявата й страна и се опита да тръгне към него безгрижно, сякаш сърцето й не биеше лудо. Пробва да върви по средата на оживения тротоар.
„Ако успея да вляза и вътре да се отскубна, все още може да им се изплъзна.“
Помъчи се да се утеши с мисълта, че мъжете я следяха от пристигането й в Турция, което означаваше, че трябва да са били с нея и по -рано, в двореца Топкапъ. Били са е нея, но не я нараниха. Дори не й попречиха. Молеше се да не го направят и сега.
„Просто не издавай, че подозираш нещо - заповяда си. Ако разберат, че си ги забелязала, сигурно всичко ще се промени.“
Насили се да забави крачка, да се нагоди към доста ленивата небрежна походка на другите минувачи. Да се слее с тълпата.
След няколко минути стигна до двореца. Протегна врат, за да го види в цялата му ширина сега, застанала пред него. Долмабахче представляваше приказна гледка. Въпреки страха си се запита дали величествената му фасада не е вариантът на Османската империя от XIX век на „стъписай и удивлявай“, когато става въпрос за имперска показност и демонстрация на власт и разкош.
Последва знаците, които я насочваха към главния вход на двореца. Вратите му бяха отворени, а осветлението - включено, приветствайки закъснелите за специалното събитие на вечерта. С приближаването Емили забави крачка още повече, приглади дизайнерското си яке и прибра донякъде разрошената си коса в спретната професионална опашка. Запита се дали в сегашния си раздърпан вид ще успее да мине за заинтересован учен, изпълнен с желание да узнае повече за френско-турските отношения. Трябваше да се надява, че ще успее.