Света троица [Войните на Розите-2]

Пред тях на високия бряг от другата страна на потока се изправиха, наредени в строй, войниците на Солсбъри. Сърцето на Одли прескочи от страх, щом те устремно тръгнаха към неговите мъже, които още се бореха с водата или пък със стръмния бряг.

С един-единствен луд набег неговите Храбреци бяха предали всичките си преимущества без едно. Те все още бяха повече на брой, но пък вражеските войници се спускаха надолу срещу уморени мъже.

Одли пришпори коня си по склона, достигна до водата и навлезе вътре с опасна скорост. В движение викаше на Храбреците си да спрат, да задържат, но реката беше по-широка и по-дълбока, отколкото предполагаха, хората му се бореха с водите до изтощение, а броят им ставаше все по-голям. Стотици стояха разтреперани и подвикваха на предните да се придвижват, докато чакаха своя ред да се покатерят.

Първият ред на Солсбъри ги удари, стена от мечове и брадви, защитени с щитове отпред. По фланговете Одли виждаше как конниците им излизат в строй, в очакване да се изправят пред собствените му кавалеристи и сержанти. Бяха слезли при потока в бавна процесия, по-опитните сред тях неподвластни на подтика да преследват. Одли не можеше да остави кавалерията си да остане от далечната страна и не преставаше да ругае лошия си късмет и отвратителната дисциплина на младите глупаци, които предвождаше. Той изтегли рога, който се удряше в коляното му, и изсвири двойна нота за атака. Това също послужи за успокоение на пехотинците, когато се обърнаха и видяха, че барон Одли е сред тях, за да ги командва.

Силите на Солсбъри си пробиваха път стъпка по стъпка, в пълно владение на хълма от тази страна на потока, като убиваха всеки, успял да стигне отсреща и да се изправи пред тях. Това продължи известно време и сечта беше ужасяваща, тръпка на ужас премина по редиците на Храбреците, които виждаха единствено смърт пред себе си. Хиляди бяха все още сухи, не бяха в състояние да доближат реката в тъпканицата от викащи, разярени мъже. Одли си бе пробил път сред тях и събра десетина от капитаните с четири или петстотин мъже, дето имаха достатъчно мозък да застанат и да удържат положението, докато останалите излязат от реката. Солсбъри видя опасността и роговете му прозвучаха из цялата пустош, докато мъжете му жестоко притискаха Храбреците, а стрелците му стреляха от фланговете, докато реката започна да тече кървавочервена от труповете в нея.

Сред хората около Одли се вряза внушителна редица войници с ризници, които убиваха с ужасяваща ефективност. Той дочу тропота на копита, когато тяхната кавалерия нападна неговата и двете се сблъскаха с оглушителен трясък, който разтърси земята. Група ездачи премина право през наемните му рицари и се завъртя към фланга на Храбреците, прочиствайки ги по пътя си, докато се добра до самия него. Одли успя само да вдигне щита и меча си, когато нечия брадва се вряза в гърдите му, като остави огромна вдлъбнатина в плочките, а от устата му взеха да излизат кървави мехури. Силите го напускаха, но успя да замахне с меча изотзад и с мощен удар да разсече опонента си между врата и рамото, изпращайки рицаря на земята. Още двама се юрнаха към него, видя вдигнат боздуган. Не успя да върне меча си навреме, тежкият метал тресна върху шлема му, разби черепа му и го просна на земята.